Жените в науката се нуждаят от специално насърчение и подкрепа, особено когато в тясното пространство на един-единствен ден трябва да съвместят ролите на всеотдаен учен, грижовна майка и добра съпруга. Подобен стимул за тях са наградите “За жените в науката”, които световна козметична компания заедно с ЮНЕСКО вече 12 години връчват на изявени млади български учени. Преди броени дни отличието заслужи и биологът Катерина Такова-Сакалийска от Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”.
Д-р Катерина Такова си поставя за цел да създаде комерсиален продукт за диагностика на Covid-19. Тя е постдокторант към катедра “Физиология на растенията и молекулярна биология” на висшето училище.
“Аз съм част от екип, който се занимава с производството на значими вирусни протеини в цели тютюневи растения – разказва тя. – А проектът, с който спечелих наградата, е свързан с производството на протеини от SARS-CoV-2 за диагностика на специфични антитела срещу коронавирус. Той все още е в зародиш, но имаме обнадеждаващи начални резултати и вероятно догодина по това време ще ги обявим.”
Ученият се надява с напредването на проучванията някоя биофармацевтична компания да се заинтересува от продукта, разработван в пловдивската лаборатория. А междувременно е обнадеждена, че науката и бизнесът и у нас ще си подадат ръка, за да имат иновациите практическа насоченост. “И учените все повече търсят бизнеса, и бизнесът все повече търси учените”, добавя тя.
Катерина открива заниманията в лабораторията като възможен път през 2015 г.: “Благодарна съм да срещна една изключителна жена, която ме насочи в науката, и това е моят научен ръководител д-р Гергана Захманова. Тя беше с мен още на бакалавърската ми теза”. За изминалото оттогава време успява да завърши магистърската програма “Молекулярна биология и биотехнология”, да специализира в университета на португалския град Алгарве, да бъде работещ гост при лидерите в направлението в научноизследователския център “Джон Инес” в Норич, да защити докторска дисертация за физиологията на растенията, да стане съавтор на седем научни публикации. Казва, че в основата на успехите й стои “безусловното търпение” – чисто женско качество, необходимо в науката, където резултатите не идват бързо.
И тъй като на церемонията за награждаването на отличените жени често звучаха думите “Светът има нужда от наука”, кой според Катерина Такова е по-силен по отношение на промяната – учените или политиците?
“Вярвам, че партньорството между учените и политиците е най-добрата стратегия, защото един без друг не можем – отговаря тя. – Имаме различна експертиза и всеки може да допринесе с нещо. Въобще партньорството е най-важното в едно устойчиво развитие. В момента се нуждаем най-вече да оценим приоритетите си като общество. Ако си поставим цели и ценим приоритетите си, много по-лесно ще имаме посока, в която да вървим.”
А дали училището е партньор на учените, успявайки да вдъхнови възпитаниците си за наука?
“Интересен факт е, че почти 4 години бях учител – казва ученият. – Видяното ме насърчава да си мисля, че все повече се обръща внимание на науката в училище. Образователното министерство има стратегия за изграждането на STEM центрове, които да подпомогнат въвеждането на научната грамотност още в най-ранна възраст, и вярвам, че партньорството ще се задълбочава. Средното образование все повече ще търси висшето, а то, от своя страна, има какво да почерпи от средното.”
Макар и изправена пред не една възможност за научна кариера в чужбина, Катерина избира да остане у дома. “Когато влезеш в самолета и чуеш българска реч – ето заради това чувство искам да се развивам в България”, казва тя пред Радио България. У нас разполага с основното, което й е необходимо, за да разгърне своя потенциал. Разбира се, има още много какво да се надгражда, но по-важното е да вижда фокуса на обществото към науката и хората да оценяват труда на учените. “Почвата е добра – имаме учени, имаме инфраструктура, имаме партньорства и в никакъв случай не започваме от нулата”, убедена е д-р Катерина Такова.
Снимки: БНР, Диана Цанкова
"Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене" - гордо пише в Следосвобожденска България Патриархът на българската литература Иван Вазов. Днес, век по-късно, едно младо момиче, второ поколение българка..
От шумните кухни на лондонските ресторанти със звезди "Мишлен" до скрито в дебрите на Родопа планина селце, пътят на Петко Шаранков е пълен с обрати и изненади. След като живее дълги години в Лондон, където усвоява тънкостите на европейската..
Писател, герой от Втората световна война, летец, журналист, режисьор и дипломат – личността на Ромен Гари (1914-1980) е многопластова и енигматична. А България заема специално място в живота и творчеството на един от най-четените френски автори. В..