Пловдив, вторият по големина град в България, с уютните си централни улици, колоритни сгради и гостоприемството на неговите жители влюбва в себе си от първата среща. Пловдивчани с готовност ще ви упътят към местата, които задължително трябва да посетите, ще ви разкажат любопитни детайли от историята на града. Много народни любимци са родом оттук. Оперният певец Борис Христов, джазменът Милчо Левиев, музикалният редактор Тома Спространов, актрисата Цветана Манева, спортистите Христо Стоичков и Йордан Йовчев са само малка част от тях.

Ул. „Иван Вазов”, бивша „Станционна”

Площад "Централен" извежда към любимото място за разходки на пловдивчани – Главната. С нейните 1750 м това е най-дългата пешеходна улица в Европа. Всъщност, това са две улици – "Княз Александър I Батенберг" и "Райко Даскалов", свързани помежду си с площад "Джумаята". А в района около Главната можете да намерите цялото разнообразие, което предлага град с 8-хилядна история.

Ако завиете вляво преди да тръгнете по Главната, ще попаднете в Цар-Симеоновата градина с водната атракция "Пеещите фонтани". Паркът е създаден след Освобождението по проект на швейцареца Люсиен Шевалас. Когато минават по пешеходната улица туристите често спират за снимка до скулптурата на Мильо на талантливия Данко Данков.

Мильо е бил реална личност – слабоумен, добродушен и колоритен пловдивски чешит, както го описва негов съвременник. Той обичал да седи на Главната и да подвиква след красивите жени. Бил е доста популярен образ, за което говори фактът, че го откриваме по платната на няколко пловдивски художници – Златю Бояджиев, Йоан Левиев, Христо Стефанов.

Стълбите зад надписа Together до скулптурата на Мильо ще ви изведат за 6-7 минути на един от хълмовете на Пловдив. Наречен е Данов хълм на името на възрожденеца-книгоиздател и кмет на Пловдив Христо Г. Данов. Хълмът обаче е популярен със старото си турско име – Сахат тепе, или Хълмът с часовника. На върха му се извисява часовникова кула, за чието съществуване споменава французинът Льофевр през 1611 г. В сегашния си вид обаче тя е изградена през 1809 г. Ласкавият й звън отмерва всеки час. Оттук се разкрива великолепна гледка към града.

Ако сте любител на ювелирното изкуство, от площад "Джумаята" кривнете по ул. "Отец Паисий" с множеството й златарски магазинчета. А ако сте почитател на архитектурата, задължително се разходете по ул. "Христо Г. Данов", започваща от другата страна на площада.

Там на №17 ще се натъкнете на великолепна сграда от около 1920 г. Заради барелефите на женски фигури с цветя по фасадата тя е известна като Къщата с нимфите. Любопитно е, че в едно от избените й помещения има кладенец. Сградата е дело на арх. Емилия Събева – италианка, женена за българин. За съжаление, сградата е в лошо състояние.

Из уличките на Стария Пловдив

• Мозайките на стария Филипопол

Но нека се върнем на площад "Джумаята", който ни предлага своеобразно пътешествие през вековете.

Античният стадион и Джумаята