Поздравление за Коледа, предложение за брак или новина за края на войната… всичко това, написано на пощенска картичка без плик и марка, но доставена до адрес. Миналото сякаш не е толкова далеч, колкото си мислим - напомня ни изложбата "Вернисаж на суетата" на Регионален исторически музей – Кърджали, която гостува в Националния политехнически музей в София.
Експозицията представя семейната колекция на Катиша Илиева от 137 броя черно-бели и цветни пощенски картички, обхващащи периода от 1913 до 1931 г.. По-голямата част от тях са от времето на Първата световна война (1914-1918) и изпращани от фронта - така наречените "войнишки" картички. С други се честитят празниците като Коледа, Нова година, Възкресение Христово, именни дни, краят на войната, коронацията на цар Борис III и др.
Самите пощенски картички са малки произведения на изкуството и изложбата е първата инициатива, която ги показва именно в тази светлина. Те са автентично отражение на историческата действителност и умален образ на човешкото ежедневие, вкус и суета, казват кураторите. Повечето включени експонати са на европейски издателства, сред които такива от Полша, Чехия, Унгария, Германия и Франция, но не липсват и български. А посланията на гърба на всяка красива картичка отпреди век отразяват огромното разнообразие на човешки чувства и преживявания, които изпитваме и днес.
По думите на специалистите, подобни артефакти се срещат в частни колекции, а цената им може да бъде много висока. Семейната колекция е дарена на Регионалния исторически музей в Кърджали през 1987 г. от Недялка Илиева Яневска, пряк наследник на собственичката.
Изложбата "Вернисаж на суетата" гостува в София по повод 65-ата годишнина от създаването на Националния политехнически музей и може да бъде разгледана до март 2023 г..
А още любопитни факти, свързани с традицията на коледните картички в България и другите задължителни атрибути на празника – прочетете в публикацията „Кога грейва първата коледна елха в България?“ от архива на Радио България.
В София ще бъде представена изложбата "Повелителите на солта: Провадия-Солницата 5600 – 4350 г. пр. Хр.". Временната експозиция ще бъде официално открита на 11 юни в Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН). Тя се посвещава..
Многобройни, често противоречиви са спомените на участниците в съдбоносната за България 1876 г. Но писмата и документите за Априлското въстание, което поставя на дневен ред въпроса за Освобождението на България, чертаят една по-широка картина на..
76 години след неговата кончина първият български цар от Третото Българско царство Фердинанд Първи се завърна у дома, в Двореца "Врана", с което бе изпълнена предсмъртната му воля. В своето завещание той пише, че желае да бъде погребан именно в..