Неугасващият устрем към свобода – заветът на Христо Ботев

Да си роден на Богоявление преди 175 години и да изпълниш собствения си завет: "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небе, звяр и природа и певци песни за него пеят…". Всичко това и много повече е поетът, революционер и един от стожерите на българщината Христо Ботев. Днешната годишнина се отбелязва с особена тържественост в родния град на големия българин Калофер. Честванията там започнаха още на 5 януари в Националния музей "Христо Ботев" с тържествен спектакъл на възпитаниците от местната гимназия, носеща името на поета. Събитието беше последвано от поклонение пред паметната плоча на родното място на възрожденеца.

Ася Николова пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Това е един своеобразен прочит на всичко, което е Христо Ботев за нас като човек, като личност, а по този начин учениците от средните класове имат възможността да се докоснат до стиховете, до прозата му, да си припомнят и най-вече да пожелаят да научат и нещо повече за този велик българин" – разказа специално за Радио България Ася Николова, директор на Националния музей в Калофер.

На датата на неговото рождение – 6 януари, тържествата отново по традиция започват от двора на Националния музей, където се намира първият издигнат паметник на революционера в родния му град. Цветя ще бъдат поднесени и на паметника на тази, която беше "любов и вяра" за Ботев – неговата майка Ивана Ботева.

В двора на къщата, в която най-дълго е живяло семейството, ще прозвучи първото Ботево стихотворение "Майце си" – допълва програмата Ася Николова. Митингът поклонение ще започне в 11 часа, а гирляндът на славата, който повече от 20 години се поднася на паметника в града, ще бъде най-скромният, но най-верен израз на любовта на българите към делото, живота и всичко, което ни е завещал Христо Ботев, уточнява Николова.

Центърът на тържествата – Националният музей "Христо Ботев" в Калофер, е изграден на мястото, където се е намирала последната къща на Ботевото семейство и в която са живели най-дълго. Представлява комплекс, разположен в парк "Ботева градина", създаден през 1926 г. и включващ мемориална къща-музей, експозиционна зала, паметник на Христо Ботев от 1930 г. и паметник на майката на поета Иванка Ботева. От този дом революционерът тръгва за "тежка чужбина", за да отдаде "сили и младост" за свободата на любимото си Отечество. Къщата е разрушена при опожаряването на града през 1877 г. По инициатива на калоферското гражданство и родолюбиви българи от цялата страна, сградата е възстановена по спомени на брата на поета о.з. ген. Кирил Ботев и по-стари калоферци. Официално е открита като музей на 2 юни 1944 .г.

Днес Националният музей "Христо Ботев" се радва на голям интерес от посетители. Преди всичко това са български ученици, младежи, и семейства – разказва ни директорката му Ася Николова. И допълва, че през последните 10 години имат много посещения от страна на българи, които отдавна са се откъснали от своята родина, живеят от години в чужбина, но държат да покажат на децата си мястото, реликвите, които то пази и спомена за голямата българска смелост и вяра.

"Тези деца са от поколението, което почти нищо не знае за историята ни. За великия период на нашето Възраждане, когато от един народ се превръщаме в осъзната нация и пожелаваме да бъдем свободни. Именно те са посетителите, които най-много ценим, защото по този начин те не късат връзката със своята родина, със своя корен. Трудно е да обясниш на сегашните млади хора, защо на 28 години един, за сегашното време младеж, а за тогава зрял човек е изоставил всичко – и новородената си дъщеря, и печатницата, и, както той самият пише, "тръгва на глас народен" с ясното съзнание, че с наличното оръжие, подготовка и енергия трудно ще успее да се срине цяла една империя. Но и с осъзнатото чувство, че това тяхно дело ще бъде чуто в Европа и ще се вземе това мъдро решение за излизането ни от Османската империя. Затова и последната уводна статия на Ботев във вестник "Нова България" е посветена точно на темата за драмата на Балканския полуостров. Телеграмите, които той изпраща до европейски вестници са наистина първият знак, че в България положението е нетърпимо и народът вече осъзнато тръгва на борба за своето политическо освобождение."

Всяка прилика с днешни събития е случайна или не съвсем… Историята се повтаря, ако не я помниш! Част от живота си Христо Ботев прекарва в Украйна и по-специално в Одеса, Задунаевка и Измаил, което го прави част от историята и на българите по тези места. Там той получава образование, работи като учител и пише първото си стихотворение "Майце си".

Ася Николова с прискърбие признава, че тези факти са привидно общоизвестни, но българите днес сякаш ги забравят или просто преминават през тях без да ги осъзнават истински. "Спомняме си за великите си личности по време на чествания на конкретни дати" – казва тя. И признава, че ако всеки един от нас си върши работата в своята област, както българите като Христо Ботев, може би ще бъдем по-толерантни, по-отговорни и по-щастливи. А именно да правим нещата с отдаденост и голяма отговорност, с разбирането за свободата като вътрешна потребност, казва Николова:

"Тогава ще искаме и ние да допринесем за въздигането на нашата България. Но когато говорим за "онази страна" или за "тази държава" няма да бъдем продуктивни и промяна няма как да се случи. Когато осъзнаем, че ние сме "онази държава", може би ще станем малко по-достойни за заветите на Ботев, Раковски и Левски" – заключава Ася Николова.

Снимки: muzeibotev.com