През първото тримесечие на 2022 г. броят на банковите депозити е намалял с над 360 хиляди и гражданите продължават масово да закриват по-малките си сметки, разкрива друга тенденция изследването. В основата ѝ стои обедняването на населението от 2020 г. насам вследствие на здравната и на икономическата криза, коментират от “Тренд”. Анализ на КНСБ пък показва, че 2/3 от всички сметки в банките съхраняват дребни суми до 2500 лв. Всъщност кога един работещ може да си позволи да спестява?

“Инфлацията съкращава разполагаемия доход на много хора, особено намиращи се в долния край на доходната структура, и това не им позволява да спестяват – разкрива актуалната ситуация Адриан Николов от Института за пазарна икономика. – В същото време расте делът на бързите кредити – включително на необслужваните, което означава, че все повече хора не успяват да покриват със заплатата си своите дневни и седмични разходи.”

Владимир Георгиев, директор на банков клон във Видин – областен град в изоставащия икономически Северозападен район на страната, дава по-успокояваща картина:

“От това, което виждам, тенденцията не е нито положителна, нито отрицателна. Част от хората, заделили някакви средства през годините, си купиха имоти. Иначе не се наблюдава масово теглене или харчене на пари, така че няма промяна при депозитите.”

Банковият служител добавя, че клиентите предпочитат да държат спестяванията си в евро заради очакваното му приемане за официална валута у нас. Но тъй като влизането ни в еврозоната също не е подминато от обичайната за обществото порция конспиративност, икономистът Адриан Николов предупреждава за предстоящ феномен:

“Еврозоната може да се окаже сигнал за харчене, тъй като битува една неособено подплатена с реални факти теория, че присъединяването ни ще доведе до висока инфлация, до бързо покачване на цените – обяснява той. – Това най-вероятно ще тласне много хора да се освободят от спестяванията си в кеш, опасявайки се, че те много бързо ще се обезценят – въпреки сериозното очакване, че с възприемането на еврото цените ще останат каквито са били в левове.”

Прекрачили вече в Новата година, граждани, предприемачи, политици си задават един и същ въпрос по отношение на финансовото благосъстояние – ще бъде ли тя по-стабилна и богата?

“Колкото повече Европа диверсифицира източниците си на природен газ и на петрол, толкова повече ще увеличава своята сигурност – смята Адриан Николов. – Това в момента е големият фокус на нашите търговски партньори – диверсифицикация, скъсване на отношенията с Русия и генериране на енергийна сигурност. У нас допълнителен източник на икономическа несигурност носят политическата нестабилност и неясните ключови бюджетни параметри. Иначе като цяло ситуацията изглежда по-скоро оптимистична, но трябва да имаме предвид тези възможни подводни камъни.”

Според прогнозите на международни финансови институции и на БНБ настоящата година ще бъде белязана от по-ниска инфлация, но и от намаляване на Брутния вътрешен продукт. Глътка въздух или затягане на коланите ни очаква?

“Бих определил 2023-а като година на стабилизиране, но не и на свръхрастеж – отговаря икономистът Румен Гълъбинов. – Очаквам по-скоро скромен ръст на БВП, но надеждата е за успокояване на инфлацията и неголямо повишаване на цените. Добре е през тази година всеки от нас да помисли за увеличаване на своите доходи, за възможности за допълнителни приходи, тъй като процесите ще продължат. Ако нямаме пандемия и войната в Украйна спре, повечето от нещата ще намерят добро балансиране.“

Текст: Диана Цанкова (по интервюта на Пламен Коцев и Йорданка Петрова от БНР-Видин)

Снимки: БГНЕС