Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Архитект Божидара Вълкова пред Радио България:

Застаряването е тема на българския проект на Венецианското биенале

Проект „Образованието е придвижването от тъмнина към светлина“
Снимка: biennale2023.kab.bg

България ще има свой павилион на Венецианското архитектурно биенале. След проведен конкурс, специално жури определи проекта „Образованието е придвижването от тъмнина към светлина“, който да представи страната ни на престижния форум в италианския град. Официалното му откриване е на 20 май, а в следващите 6 месеца до 26 ноември, той ще бъде домакин на редица събития, чийто формат и участници все още се уточняват.

Повече подробности за фокуса на тазгодишния архитектурен форум, научаваме от архитект Божидара Вълкова:

„Темата на Венецианското биенале е „Лаборатория на бъдещето“. Под прожекторите попада Африка, като най-млад континент. Проблемите, които ще се разглеждат през призмата на проектите, не са свързани само с бедността, а изобщо с бурното развитие на континента и проблемите, произтичащи от него. Нашата тема, също е свързана с две негативни тенденция в България – обезлюдяването и застаряването на населението. Макар да е визуален израз на темата „Образованието е придвижването от тъмнината към светлината“, проектът разглежда редица проблеми, които трябва да решим, за да можем да погледнем напред към бъдещето.“

Божидара Вълкова е част от екипа на архитект Борис Тикварски, чийто проект спечели конкурса, в който участваха общо 34 разработки. Освен сериозната конкуренция, предизвикателство за екипа се оказва и краткият срок, в който трябва да подготвят и изпратят своето предложение.  Конкурсът е обявен на 20 декември 2022, а крайният срок за получаването им беше 16 януари, тази година.

„Далеч сме от мисълта, че чрез нашия павилион могат да бъдат решени два толкова сериозни проблема. Затова по-скоро се надяваме да провокираме дискусия. Да накараме повече обикновени хора да помислят по темата, не толкова политици или анализатори, защото именно от нас зависи да опитаме да забавим тези процеси, засягащи  цялата страна.“

Според последното преброяване, няма регион в България, който да бележи прираст, сочат данните на екипа. Страната ни е с най-голям спад по отношение на броя на населението в света и прогнозата е то да намалее с още 22% през следващите 30 години, пише още в статистиката към проекта. Приложени са и множество снимки на изоставени училищни сгради, дело на белгийския документален фотограф Александър Думарей. През последните 6 години, той обикаля страната ни няколко пъти, „въоръжен“ със своя фотоапарат. Изборът именно училищата да са във фокуса на вниманието, не е случаен, защото те показват най-добре мащабите на демографския проблем у нас, но той, в една или друга степен, се отнася и за почти всички страни от Източния блок.

От друга страна, не липсваха и критики към журито, свързани с избора на проекта. Според част от останалите екипи, темата нямала нищо общо с тази на биеналето – „Лаборатория на бъдещето“. Други пък смятат, че темата „"Образованието е придвижването от тъмнина към светлина", би била по-подходяща за един разговор в страната, отколкото да се превърне в нейна визитна картичка пред света.

Що се отнася до зала „Тициан“, наета за българското представяне, тя е с площ от 120 квадратни метра и прилежащ към нея вътрешен двор. Разположението ѝ предполага и добра посещаемост и би могла да се използва и за други родни артистични проекти. Намира се във венециански манастирски комплекс, в близост до Канале гранде и е на разположение на България за следващите три години. 

Макар да е архитект с над 10-годишен опит, работила в няколко студия в Италия и Белгия, Божидара признава:

„Явявали сме се на още няколко конкурса във формата, в който сме сега. На повечето сме сред финалистите, но този е първият, който наистина печелим. Един от конкурсите, в които участвахме, беше за изграждането на „Къща на детето“, на Национална мрежа за децата, където бяхме втори. Участвали сме и в конкурси, свързани с центъра за детска грижа „Карин дом“ във Варна, както и за нов облик на библиотеката в Морската столица.

Безспорно всяко участие в подобни международни форуми е важна стъпка за изграждането на архитектурна култура у нас. Не на последно място е и възможността  да представим родните архитектурни достижения и умения пред по-широка публика. Без съдействието на институциите и взаимодействието им с експерти в областта обаче, трудно би могло това да се превърне в традиция, била тя и полезна, както за архитектите, така и за имиджа на България в техните среди и на международно ниво.

Снимки: biennale2023.kab.bg

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Посланията на световноизвестните коледни песни стигат най-бързо до сърцата на български език

Коледа е много специален празник за певицата Румяна Коцева. Години наред тя събира семейството и приятелите в дома си – съкровени моменти, които топлят дните ѝ до следващата Коледа. Тази година поп певицата подари емоционално музикално преживяване на..

публикувано на 06.12.24 в 10:55

Найден Тодоров получи най-високия орден за култура в Румъния

Румънският президент Клаус Йоханис награди маестро Найден Тодоров с орден "Културни заслуги" с ранг "Велик офицер" за "Популяризиране на културата". Престижната награда е признание за дългогодишните усилия на маестрото в двустранното сближаване. Тя се..

публикувано на 02.12.24 в 11:55
Държавният педагогически университет „Богдан Хмелницки“ в Мелитопол

Българистични четения събраха хуманитаристи на онлайн конференция по инициатива на университета в Мелитопол

Българистиката е предмет на особена почит в държавния педагогически университет "Богдан Хмелницки" в украинския град Мелитопол. Затова не е изненада, че именно той е домакин на поредното издание на Международни българистични четения "Младите в науката..

публикувано на 29.11.24 в 17:45