Трудно е да изброим страниците, изписани за живота и делото на националния герой на България Васил Левски. Измежду тях откриваме и интересни сведения за певеца Левски. В своята книга „Апостолът на свободата“ английската писателка Мерсия Макдермот отбелязва: "Пеенето не било само удоволствие в живота на Васил, а една непринудена форма на себеизразяване".
По-често се занимаваме с документалното наследство на Левски, с неговата революционна дейност и с идеологията му и, като че ли, по-малко внимание се обръща на духовния свят на Апостола. "А до нас са достигнали немалко свидетелства и за това що за човек е бил той извън революционната си дейност – тогава, когато е оставал насаме със себе си или със свои приятели" – казва Даниел Спасов, народен певец, фолклорист, телевизионен водещ и продуцент на филма "Песните на Левски", реализиран от БНТ през 2017 г. във връзка със 180-ата годишнина от рождението на Апостола.
"От бележника на Левски (личното му тефтерче) до нас са достигнали и свидетелства за това какви песни е харесвал той. Например, в него откриваме текста на баладата "Все за тебе мисля, мамо" – една от най-сакралните, най-съкровените песни, песен-изповед, посветена на неговата майка. Смята се, че неин автор е самият Левски. В бележника е съхранено стихотворението на Христо Ботев "На прощаване", по-късно – облечено във възрожденска мелодия, достигнала до нас. Запазени са и текстовете на две църковни песнопения – "Достойно ест" и "Тропар на Св. Св. Кирил и Методий". Освен това, имаме много свидетелства, че Левски е имал красив глас, че е пеел пред поета Христо Ботев и пред книжовника и просветител Киро Тулешков… Апостолът е имал един различен духовен свят и песента е била негова спътница. Впрочем, това е характерно изобщо за Българското възраждане, за интереса към една по-различна музикална култура, наред със старите народни песни. Други любими песни на Левски са "Еничари ходят мамо" и "Отдавна ли си, момне ли, калугерица"."
Преди много години изтъкнатият наш фолклорист и композитор Николай Кауфман е започнал изследванията на песните на Левски, с подход като при изследователската работа на терен – записал е много спомени и мелодии. Така, въпреки че няма нотопис и представата за песните е само словесна, са записани различни варианти на онези песни, които е обичал и пеел и Васил Левски, разказва ни още Даниел Спасов:
"Нашата работа тук е почти същата като тази на реставратора, на всеки изследовател на фолклора – да намерим най-добрия вариант и да направим една съвременна интерпретация на онова песенно наследство, което е вълнувало Апостола и на онези песни, които той е пеел в мигове на съзерцание, на усамотение, на спомен или в компания."
Почти легендарна е историята на "последната песен на Левски", открита и възстановена само преди шест години. Каква е историята около нея, питаме Даниел Спасов:
"Когато правехме музикалния филм "Песните на Левски", колежката от БНТ Весела Смилец работеше по документален филм за рода на Апостола. Търсейки различни документи в Народната библиотека, в БНР и на други места, тя се натъкна на книгата на Райна Костенцева "Моят роден град София", в която е описан изключително интересен случай, преразказан от фолклористката Райна Кацарова, работила на терен и осъществила много и интересни звукозаписи. На една такава теренна работа тя попада на възрастна жена – баба Петкана Хъшова от село Лозен, Софийско, която й разказала изключително причудлива, странна и непозната история за това, че присъствала на обесването на Левски: работела като слугиня при софийски бей, който когато се прибрал вечерта й казал, че на следващия ден ще бъде обесен един душманин на империята (за такъв са смятали Левски османлиите) и че тя трябва да заведе на обесването двете му деца. Баба Петкана разказала пред Райна Кацарова, че е била там и че след изповедта пред българския свещеник Апостола е запял на турски красива стара песен:
Не пей, не пей, славею,
имам време, не бързам.
Кой разбира, разбира…
Нямам майка и баща,
имам време, не бързам.
Според мен случаят е доста легендарен и прилича на старата народна балада "Хайдутин и бесило", където хайдутинът иска да бъде облечен в бяла риза, перчемът му да се развее и всички да видят красотата на тази хайдушка смърт. И понеже бабата, която разказва историята за Левски – Петкана Хъшова, е била прекрасна народна певица, знаела е много народни песни – хайдушки, исторически, възрожденски, а ето – както става ясно – и турски. И някак легендарно тя смесва тези неща. Освен това, много фолклористи са се натъквали, а и аз съм намирал случаи на народни певци с изключителни певчески качества и с богат репертоар, които сами съчиняват истории и песни. Моето обяснение за последната песен на Левски е точно такова. Времето изобщо не е било до пеене – в тези виелици, които са описани, в бързането да бъде изпълнено наказанието. И някак е нереално – да има публика, да се водят деца, да дойде една слугиня на бея, която да доведе децата и която да има времето да чуе тази песен, че пък и да я запомни. Но независимо от това дали е легенда или не, историята е много красива. Тя дава друг ореол, друго усещане. На мен ми беше изключително интересно да чуя тази песен. Колеги от турската редакция в БНТ я преведоха. Текстът е изключително силен, драматичен, въздействащ. А пък и защо да не е запял Левски по пътя към бесилото. Защото, по свидетелства на негови съвременници, през целия му живот песента е била негов спътник. Той е пеел в храма, след комитетските сбирки или пък, както го описва Христо Ботев – в мелницата край Браила, Румъния. Защо да не е запял и преди смъртта. Много красива легенда и независимо дали е истина, тя е също част от песенния и духовния свят на Апостола. И ние я възкресихме, макар и по един различен начин – чрез музикалния и филмовия разказ."
Като истинско предизвикателство възприема задачата да направи музикалната обработка на последната песен на Апостола диригентът Милен Иванов, който заедно с Даниел Спасов и със солистката от "Мистерията на българските гласове" Виолета Маринова изпяват "Не пей, славею":
"Разполагахме само с един семпъл вариант на песента като музикална структура. Но, когато правя музика, винаги се стремя да запазя онова внушение, което носи мелодията. Целта не е просто да напишеш някаква хармония, за да покажеш колко музикални познания имаш, а по-скоро хармонията да се превърне в онази тъкан на основната мелодия, която да подчертае и да засили внушението на музикалния образец. Песента не е сложна. Аз обичам "сладката хармония", онази, която носи самата песен, без да е натруфено, излишно помпозно. Когато правих обработката за трите гласа – на Даниел Спасов, на Виолета Маринова и моя, целта ми беше да акцентирам на смисъла и значението на думите, на посланието. А заедно с нашите колеги и приятели от Оркестъра за народна музика на БНР – кавалджията Недялко Недялков и китариста Николай Антов, се получи и търсената симбиоза – семпъл и в същото време много силен пример за това, как внушението на песента може да бъде предадено на слушателя."
Любимите песни на Левски, но в съвсем ново изпълнение на квартет "Светоглас", основатели на който са Даниел Спасов и Милен Иванов, са част и от мултимедийната експозиция "Изповедта на Апостола" на писателя Иво Милев в зала "Квадрат 500" на Националната галерия в София, която може да бъде разгледана до края на 2023 година.
Снимки: БНТ
_______________________________________________________________________________________________________
Материалът "В песенния свят на Апостола" е част от проект, реализиран с финансовата помощ на Министерството на културата на Република България. Посетете и рубриката ни "С мисъл за Левски", създадена във връзка със 150-ата годишнина от гибелта на Апостола на свободата.
Биг бендът на Българското национално радио открива тази вечер новия си сезон в Първо студио с музика на пианиста, композитор и продуцент Димитър Бодуров. Заедно с музикантите от бенда, който ще свири под палката на Антони Дончев, на сцената ще..
Дара Екимова представя забележителни професионални постижения. Младата певица успя за година и половина да направи 16 нови песни, които събра в дебютен албум, озаглавен "Тази стая". Малко преди премиерата му в началото на октомври, тя издаде..
Папи Ханс е артистичното алтер его на Константин Трендафилов – за някои пеещ поет, според други - пишещ певец, но безспорно комплексен артист. Като автор и изпълнител Папи Ханс извървя дълъг път от закачливия хит "Кекс", който го направи известен..
Kottarashky е един от най-интересните автори на музика, които се появиха на българската сцена в първото десетилетие от новия век. Зад този псевдоним..
“Борис Христов – Посланик на българската песен” – така е озаглавен концертът на оперният певец Пламен Бейков и на пианистката Божена Петрова, който ще се..