В Турция надеждата за откриване на живот под руините изтля и международните спасителните екипи си тръгнаха, изпратени с благодарност от пострадалото от природната стихия на 6 февруари население.

По-голяма част от българските спасителни екипи вече се прибраха от Турция, като на място остават 4-ма военни медици, съобщи за БНР гл. комисар Александър Джартов - директор на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението". Той отчете, че България е била от най-активните държави, които изпратиха екипи след опустошителното земетресение в Турция.

Общо 47 мъже и жени от Национална асоциация на доброволците в България се включиха в продължила над 80 часа спасителна акция по издирването на оцелели под развалините местни жители. Те са от Доброволно формирование - София, "Аварийно спасяване" - Пловдив, "Пещерно спасяване - Пловдив 112", доброволно формирование "Мейдей" и др.

"В максимално кратък срок, в рамките на 4 -5 часа успяхме от магазини да накупим неща, които ни липсват като екипировка – спални чували, палатки и последно да уведомим работодателите си, които проявиха голямо разбиране” – разказва Красимир Каракашев, ръководител на доброволното формирование "Мейдей" в интервю за БНР- Благоевград:

"България беше в лагер от 47 държави, изграден в базата на тяхната организация, която координира и ръководи дейности при издирване и спасяване на хора при земетресение. Това е организация,  която е събирателна на стотици по-малки организации и доброволци, които помагат и вършат тази работа. В тази база, за жалост, българите бяхме най- зле по отношение на екипировка и техника. Но имахме друго нещо "най" – това беше най-високият флаг, който се издигаше над сградите на цялата база. Всички там имаха огромното желание да помагат, затова бяха дошли с екипи от по 700 – 800 човека. Например екипът на Израел беше дошъл с полева болница, с инженери, с ветеринарен лекар за кучетата. Българският екип разполагаше само с акустик микрофон, който се слага на някоя част от сградите, ако намерим останала такава. Ние бяхме в групата на леките екипи, защото освен това микрофонче, ние имахме и желанието, а и знанията да помогнем. За наша радост успяхме да посочим 29 места със живи хора, които бяха потвърдени от Килиан, това е куче на 6 години, което се води шведски държавен служител – то потвърди 12 от тези 29 посочени места и благодарение на тази екипна работа 31 човешки живота бяха спасени. Това е екипна работа, защото ако ние не си свършим първоначалната работа – да намерим жив човек, другите след нас няма как да продължат."

В подкрепа на работата на българските доброволци на терен бяха събрани дарения на стойност 84 хиляди лева. По всяка вероятност неизразходваните средства от около 60 хил. лв. ще бъдат вложени в закупуване на екипировка и оборудване за доброволческите формирования у нас. Това е изключително наложително, тъй като, по думите на Красимир Каракашев, на доброволните неправителствени формирования не се оказва подкрепа от държавата. За тях не се отделят държавни средства за издръжка, не се осигуряват помещения, за да развиват дейността си, нямат институционална и законова подкрепа. Държавата подпомага само националните организации и общинските доброволни формирования, част от които обаче е спорно, доколко изпълняват ефективно задължения си и доколко са наистина полезни при бедствия и аварии.

"На фона на 286 създадени в България  общински формирования, мога да заявя смело, че от тях работят не повече от 30 – 40. Това са формирования, които се стремят да са в помощ на хората, но тук има нещо, което е съвкупност – от кмет, общински съветник и доброволци, които заедно работят в помощ на гражданите"- пояснява Красимир Каракашев.

Съставил: Гергана Манчева /по интервю на БНР- Благоевград/

Снимки: Facebook / Красимир Каракашев, Facebook / доброволно формирование "Мейдей"