Навършват се 145 години от Освобождението на България. На 3 март 1878 година е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, който слага край на поредната Руско-турска война, превърнала се в освободителна за нас, българите. Държавата ни, макар и все още разделена от големи свои територии, населени с българи (Македония и Източна Румелия остават владения на Османската империя), се появява отново на политическата карта на Европа като Княжество България, включващо северната част от страната и Софийска област.
Макар това да е една от датите, очаквани най-дълго време в нашата история след петвековно чуждо потисничество, и ознаменувала постигането на един от националните ни идеали – свободата, тя не се приема еднозначно от българите днес и поражда противоречия.
"Доста съм мислил по темата за 3 март. Но тази дата, колкото и да е обединяваща за нас като народ и държава, които се връщат на политическата карта на Европа, толкова е и разделяща, защото до ден днешен това национално обединение, за което са се борели всички революционери и хора, работили за българското дело, така и не се е случило във вида, в който те са си го представяли" – казва пред Йоан Колев и Радио България музикантът Християн Иванов. Интересът му към българската история е провокиран от родния фолклор и народните ни танци още преди години, докато живее и учи музика и психология в Шотландия.
Според Християн, разделението на "фили" и "фоби", което е факт в нашето общество далеч не само по исторически въпроси, може да бъде преодоляно. За целта е особено важно всеки от нас да изгради умението да мисли критично и да отсява достоверната информация от дезинформацията.
В дигиталния свят това трудна задача, но все още не и невъзможна. И Християн има своята мисия в тази насока – заедно с единомишленици създава видео проекта "Букварь" чрез която тълкуват различни събития, факти и теории, свързани с българската история и стереотипи.
Съставена от българи, завърнали се от чужбина, и вдъхновена от първия новобългарски учебник, дело на Петър Берон, поредицата все още няма конкретен брой епизоди, но целта ѝ е ясна – да развенчае представите, наложили се във времето, че българите са проекция на известния герой на Алеко Константинов – Бай Ганьо, обобщаващ, чрез средствата на сатирата, някои характерни черти от психологията на българина.
"Може да има хора, които са склонни да се съгласят, че същността им е като на Алековия герой, но има и чужденци, прекосявали нашата страна на път за Истанбул, които са описвали една съвсем друга реалност. Докато пътуват у нас, те са разчитали преди всичко на гостоприемството и помощта на хората по селата. В дневниците си пишат, че българите са изключително чисти, трудолюбиви и готови да ги посрещнат, нахранят, домовете им светят от чистота. Нашата цел е да покажем част от тези документи и двете гледни точки, а преценката да оставим на всеки наш зрител" – заявяват младите патриоти, и се надяват историческите документи и книги да заемат по-сериозно място в живота на младите българи, окупиран сега от екраните на мобилните устройства.
"Проблемът е, че социалните мрежи са изключително труден противник, тъй като те влагат неимоверно много средства, с цел потребителите да се задържат в тях възможно по-дълго време – признава Християн. – Съдържанието е по-лесно смилаемо и това му позволява за момента да надделява. В крайна сметка обаче "една птичка пролет не прави" и всичко зависи от семейството, което преди всички останали трябва да може да повлияе на децата, да изгради у тях ценностна система и интереси."
Важно за екипа е и да запознае зрителите с достатъчно факти, които да ги накарат да погледнат с по-други очи на мястото, където са родени, ценностите и паметта, съхранила българската нация през хилядолетията до днес. За целта в поредицата си предвиждат срещи с любопитни гости, както и разкази и интервюта с жители на важни населени места, свързани с българската история и настояще. Повече по темата чуйте в интервюто на Йоан Колев с Християн Иванов:
Снимки: Facebook / Християн Иванов
Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..
Дали сред експонатите в музеите могат да попаднат и някои фалшификати, дотолкова добри, че да не отстъпват на оригиналите – по тази тема се носят слухове и се правят спекулации, но в момента цяла поредица от исторически фалшификати гостуват като..
Ясно
Разкъсана облачност