Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Настроенията на българите в началото на поредната кампания преди предсрочния вот на 2 април

Снимка: БГНЕС-архив

На 3 март започна петата поред предсрочна предизборна кампания за последните 2 години у нас. Провалените опити за съставяне правителство, както и разногласията около промените в Изборния кодекс, които позволиха в секциите с над 300 избиратели да се гласува смесено – на машина и с хартиена бюлетина, повишиха скептицизма на хората към изборния процес. Такива са изводите от проучване на социологическа агенция „Екзакта“, проведено в периода 30.01-4.02.23 година сред 1050 пълнолетни българи в 70 населени места.

Според изследването, всеки трети от интервюираните смята, че хората не гласуват, защото са разочаровани, обезверени и уморени от избори, а всеки пети изпитва силна нетърпимост към политическия елит, което демотивира българите да гласуват. От друга страна, 14% от анкетираните заявяват, че хората не гласуват, защото не могат да изберат партия, която да подкрепят, а 13% вече не вярват, че изборите биха могли да променят нещо – както в страната, така и за тях лично.  В същото време, 7% са на мнение, че расте недоверието към честността на вота, изборите се възприемат като предрешени и манипулирани, а гласуването се обезсмисля. Други 7% изпитват трудности с машинния вот и се съмняват в достоверността на резултатите от машината в края на изборния ден.

„Много съм разочарована от всички. Установявам, че те мислят предимно само за себе си и после за хората, а трябва да бъде първо за народа“ – заявява жена от Смолянско в анкета на кореспондента на БНР за региона Радостина Чернокова.

Вместо отговор, мъж от региона отговаря с цитат от Христо Ботев:

„Лъжа и робство в таз пуста земя царува!“ Той го е казал и аз не мога да го сторя по-добре. Всички лъжат и мажат!“

В столицата мненията са сходни:

„От две години престанах да се информирам по всякакви политически въпроси и вероятно няма да гласувам. Наслушал и нагледал съм се на всякакви манипулации. Едва ли аз съм човекът, който в последния момент може да си промени мнението и да избере да гласува конкретно за някого“ – категоричен е мъж на средна възраст. На въпроса доколко предизборните дебати биха помогнали на избирателите да направят своя избор, друг допълва:

„За мен не са толкова важни, защото обикновено акцентират върху ораторското майсторство и харизмата, а не толкова върху програмата, която защитават кандидатите за народни представители. Не липсват и скандали, които също нямат нищо общо с политическия процес и проблемите на хората.“

Умората сред избирателите е видима и обоснована – убеден е  преподавател по публични комуникации в Нов български университет проф. Росен Стоянов.

"Писва им от това да дават своя вот за един или друг и поради желанието  на политическите партии да нажежат пространството със своите противопоставяния. Може би пък някои от по-големите играчи се радват на по-ниската активност и печелят от това своите политически дивиденти, защото участват само твърдите ядра, които са по-лесно достижими и манипулирани“.

Пряко следствие от това е и все по-високият процент на онези, които съзнателно не желаят да упражнят своето право на глас:

„Това, което се забелязва в момента е, че основните политически партии насочват своите послания към твърдите си ядра – отбелязва политологът Милен Любенов. – За да има успех една голяма партия, трябва да намери послания и да привлече и колебаещите се избиратели, както и хора, разочаровани от партии и политици, но не и от политическия процес, които трайно не гласуват. Важно за партиите, или поне тези, които искат да управляват, е да има възможно по-висока избирателна активност". 

Предстои да видим дали кампанията през следващите 26 дни ще допринесе за това и каква част от избирателите ще получат своето представителство в новото 49-о Народно събрание. 

Съставил: Йоан Колев

Снимки: ЕПА/БГНЕС-архив

По публикацията работи: Михаил Димитров

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Президентството не носи отговорност за липсата на български посланик в Киев

Отговор на въпроса защо не е завършена процедурата за назначаването на предложения от външно министерство кандидат за български посланик в Украйна трябва да се търси от ведомството. Това посочват от прессекретариата на президента Румен Радев по повод..

публикувано на 24.07.24 в 09:02
Делян Пеевски

Изпратиха до институциите доклад за корупция в Агенция "Митници"

Съпредседателят на ДПС и председател на парламентарната група на движението Делян Пеевски е изпратил до вътрешното министерство и агенцията за национална сигурност доклада за дейността на Временната комисия от 49-ия парламент за разследване на..

публикувано на 24.07.24 в 08:53

Българите пътуват с коли повече от своите балкански съседи

Българите изпреварват своите съседи, изминавайки зад волана средно годишно над 21 000 км, предаде БГНЕС. Зад тях по километраж са сърбите, които изминават годишно 20 028 км. Румънците изминават 20 338 км. Унгарци и хървати също пътуват по-малко -..

публикувано на 24.07.24 в 08:35