Българското малцинство в Румъния е сред признатите общности, които се ползват с широки права. В северната ни съседка тези национални малцинства имат почти гарантирано място в парламента, обещано още на 1 декември 1918 година, при присъединяването на Трансилвания към Румъния, чрез декларацията от гр. Алба Юлия. Оттогава те се ползват с тези права и това им осигурява финансиране от страна на румънската държава за запазване на националната им идентичност.
Представител в румънския парламент на сънародниците ни северно от Дунава е банатският българин Георги Наков, избран на парламентарните избори през 2020 г. Той е и почетен консул на България в Тимишоара с консулски окръг в областите Арад, Тимиш, Караш-Северин и Хунедоара. Бил е кмет на Стар Бешенов – най-голямото село на българите в Банат, в периода 2005-2016 г. Завършил е право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. С него ни среща колегата от румънска редакция на Радио България Владимир Митев:
"Нашата асоциация на банатските българи – Съюзът на банатските българи в Румъния, е със седалище в Тимишоара – разказва Георги Наков. – Членовете му сме католици и сме най-старата запазена българска диаспора... С изключение на мандата 1996-2000 година, всичките други депутати сме били от Съюза на банатските българи. Това е резултат от работата на хората, които са спечелили правото да представляват в парламента малцинството. В Румъния има общности, които говорят на български, но не се декларират на преброявания като българи, а се пишат румънци или сърби, затова нямат легитимност да представляват българското малцинство."
Според Георги Наков, броят на близо шестте хиляди обявили се за българи румънски граждани е занижен. Обяснението е в историческите обстоятелства, накарали българите, заселващи се във Влашко през ХIX век да се декларират като "сърби", за да избегнат изгонването им обратно в Османска империя, тъй като сърбите не подлежали на връщане в нея. Те се наричат сърби и до днес, но в последно време българското посолство и той самият финансират дейности в техните райони, свързани с произхода им. През миналата година дори кметът на румънския град Търговище е говорил, че това не са сърби, а българи. Българският депутат в румънския парламент е категоричен, че няма никакви проблеми с културните права на българската общност. Разгръща се все повече изучаването на български език като майчин в Банат и се полагат усилия той да бъде изучаван и другаде.
Как еволюират българо-румънските отношения и как им повлия войната в Украйна?
"Тази война е нещо лошо, но ситуацията сплотява общества, държави, хора, отделни групи и т.н. Мисля, че това се наблюдава и между Румъния и България. Тази война ни накара да бъдем по-близки. Партньори сме в НАТО, заедно влязохме в Европейския съюз, така че можем да говорим за много голяма близост между двете държави. В икономически план мисля, че това си личи. Стокообменът е достигнал близо 7,5 млрд. евро, което не е малко. Българските туристи идват в Румъния. Румънските туристи идват в България, което ни радва", казва Наков и добавя, че отлагането на присъединяването на двете страни към Шенген ги задължава да работят заедно и занапред.
Що се отнася до българското малцинство в Румъния, то, по думите на Георги Наков, е вид посланик на България в Румъния, защото румънските граждани, които познават наши сънародници от малцинството, често изтъкват прекия си контакт с тях като нещо положително. "И тук мисля, че мога да се похваля, че сме добри посланици на България – подчертава банатският българин и допълва: – Това си личи в отношенията между Румъния и България като държави".
"Оптимистичен съм, че това ще се развива и занапред. Много помага и румънската политика спрямо малцинствата, която според мен е най-развитата в Европа. Използва се български език и в администрацията, засега само в Стар Бешенов. Това много помага не само за запазването ни в Румъния като българи, но и за българо-румънските отношения."
През 2023 г. в Албания се проведе първото преброяване на населението след официалното признаване на българското национално малцинство през 2017 г. и като българи се заявиха 7057 души. "Преди две седмици Албанският институт по статистика публикува..
Узурпирането на културно-историческо наследство е една от многобройните неминуеми последици от всеки един военен конфликт както в исторически план, така и днес. До приключването на войната в Украйна е невъзможно да бъде направен адекватен анализ на..
Фестивал на българската култура, изкуства, бизнес и кулинария ще се проведе в събота (16 ноември) в университета “Джосай” в Токио, съобщиха от Японско-българската асоциация. В рамките на събитието ще бъде изнесени две лекции: “България –..
Разкъсана облачност
Предимно облачно