Алфатар е много старо селище в Североизточна България. За него се споменава в историческите хроники от края на 16 в. с имената Алфатар, Ахлатар и дори Ифлатар. Част от културно-историческото му наследство се пази и до днес, а паметниците от различни епохи привличат вниманието както на изследователите, така и на любознателните туристи.
Край днешния град Алфатар има четири римо-византийски и две средновековни български крепости. В близост до село Цар Асен се е издигала петата по големина твърдина по време на Първото българско царство(681 – 1018), научаваме от разговора на Незабравка Кирова - кореспондент БНР в Силистра, с професор д.и.н. Георги Атанасов. Според него крепостта край с. Цар Асен се е простирала на 45 декара и е била с градска инфраструктура, с 4 църкви и цитадела.
"Там е открит забележителен паметник с глаголически надпис на Манасий Инок. Да не говорим за многобройните некрополи, за селищата от римската и средновековната епоха. Но това което посетителят може да види, е трако-римското скално светилище до село Кутловица. През община Алфатар минават две сухи реки Канагьол и Малък Канагьол или Табан. Именно там, близо до изключителни природни феномени, се намира светилището над село Кутловица. То слага началото на голям трако-римски скален кулутов център, посветен на Залмоксис."
Около 50 са скалните манастири по Канагьол, датирани от края на IX и началото на X век. Напуснати са били през XI в., научваме от проф. Атанасов, който допълва:
"Недалеч от Алфатар са напълно достъпни и в известна степен социализирани с указателни табели двата скални манастира в местността Сухата река. Едната от църквите е много голяма и недовършена, защото явно при печенежките нашествия монасите, както и обитателите на съседната крепост напускат този район. Посетителите могат да видят оригинален, автентичен интериор и екстериор, какъвто е бил през X век. Могат да видят и десетки рисунки, знаци и графити от тази епоха. Големи групи скални манастири е имало при с. Цар Асен с характерна монашеска организация."
В началото на XVI век Алфатар е регистриран като най-голямото чисто християнско селище в околията. Населението му е достигало до 600 фамилии – или близо 8 хиляди души население – повече от някои градове по онова време. Но част от населението, което основава днешен Алфатар напуска региона по време на Руско-турската война и сега тези стари алфатарци живеят в Украйна, научаваме от проф. Атанасов. В наши дни, емблемата на алфатарци е храмът "Света Троица" в града.
"Той е забележителен! Защото е построен от водещата архитектурно-строителна школа на Дряново. Главен майстор е бил уста Геньо Белчев-учителят на Кольо Фичето, с когото заедно построяват Дряновския манастир. Това е една от първите високи църкви в Добруджа, в Североизточна България. Завършена е 1846 г. и е осветена."
Неспокойните времена на Кримската война и върлуващата чума карат алфатарци да укрепят селото и духовно, и физически. Следи са останали и до днес.
"На четирите ъгъла на Алфатар поставят големи каменни кръстове, за да отблъскват злите сили на болестта. А селото е оградено с трънен вал и пред него ров, за да не може чумата да влезе в Алфатар. И сега тези кръстове се поддържат, може да се видят и части от вала."
Според някои, името Алфатар означавало – Златна врата или Порта от Добруджа към вътрешността на Османската империя. Проф. Атанасов смята, че последната версия звучи най-вероятно, тъй като заради битките между османските гарнизони и Влад Цепеш, жителите на селата по брега на Дунав – Ветрен, Сребърна и Попина се преселват към южната част на региона, а именно в днешния Алфатар. Но най-приятно и вкусно звучи твърдението на местните, че името Алфатар е свързано с местния сорт круши – алфарки, които били много вкусни и сладки.
Съставил: Венета Николова /по материал на Незабравка Кирова - кореспондент БНР в Силистра/
Снимки: Незабравка Кирова, БТА- архив
Над 150 експоната от 14 български музея ще участват в изложба под наслов „Древна Тракия и античния свят“. Експозицията ще бъде открита на 3 ноември в музея „Гети“ в Лос Анджелис и ще продължи до 3 март 2025 г., съобщават от Националния..
На 26 октомври Църквата ни почита паметта на св. великомъченик Димитър Солунски, считан за един от най-великите светии сред Православието. У нас името му се свързва и с възстановяването на Второто българско царство през XII век, когато братята-боляри..
Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..
На днешния ден православната църква почита Света Екатерина, която била една от най-образованите жени на своето време. Тя живяла в края на III и началото..
На 25 ноември Българската православна църка почита паметта на св. Климент Охридски. Виден архиепископ, учител и книжовник, той е един от..