Водните ресурси на България не са сред най-големите в Европа, но за сметка на това почти всички водоизточници у нас се формират на българска територия, което прави държавата ни независима в това отношение. В същото време в страната ни все още има населени места, където водата от кранчето не може да се използва дори за битови нужди. Дори в столицата София повредите във водопроводите са често явление, а питейната вода нерядко се излива по улиците… за сметка на потребителите.

На фона на все по-нарастващите нужди от достъп до чиста питейна вода, какви са предизвикателствата пред водния сектор в България?

В интервю за Радио България, председателят на Българската асоциация по водите Иван Иванов посочи, че в страната ни отрасълът водоснабдяване и канализация (ВиК) от години не е в добро състояние. Инфраструктурата е морално и физически остаряла, а институциите не са достатъчно ангажирани и не приемат като приоритет водоснабдяването и екологията, които са тясно обвързани, подчерта инж. Иванов. Това води до постоянен недоимък на средства и неизпълнение на европейски директиви.

"Имаме да изграждаме много пречиствателни съоръжения за отпадъчни води, но се появи още едно допълнително предизвикателство с влизането в сила на директивата за пречистване на питейните води. Тя е променена и поставя по-високи цели пред всички държави членки на Европейския съюз, а изпълнението им е свързано с допълнителни инвестиции. На фона на липсата на средства за инвестиции, в момента добавяме нови нужди, които много трудно ще посрещнем, ако нашата държава не разпознае отрасъла водоснабдяване и канализация като приоритет."

Освен че изисква по-голям процент на пречистването на питейните води, директивата въвежда нови допълнителни показатели, за които страната ни технологически не е подготвена с лаборатории, които да обследват качеството на водата за пиене. От друга страна, водните загуби по водоснабдителните системи средно за страната са 60%, а някои ВиК оператори отчитат над 80, което е смущаващо, посочва Иван Иванов и допълва:

"Разбира се, това не са само течове. До голяма степен се дължи на т. нар. търговски загуби и неправилно измерване на потреблението на вода. Въпреки всичко трябва да се справим с този проблем, още повече, че тази директива за питейните води изисква от всички страни членки да анализират и да представят данни за загубите на вода по водоснабдителните системи в рамките на следващите три години и след това ще им бъдат поставени конкретни ясни цели за намаляването им.

Дори България засега да стои по-спокойно по отношение на наличната вода и режимите на водоползване, в края на зимата в Европа, което не е специфично, започнаха да въвеждат режим на водоснабдяване. Рано или късно този проблем ще дойде при нас, а той вече един път идва локално в Перник. За съжаление, оставам с убеждението, че няма да ни подмине и ще имаме по-сериозни проблеми с водните ресурси в бъдеще" – прогнозира Иван Иванов.

Липсата на стратегия по отношение на водните ресурси кара повечето специалисти във водния сектор да смятат, че държавата е абдикирала. И дори и да има подготвени кадри с енергията и желанието да намерят решение на проблемите, те се спъват в тромавата машина на администрацията. Именно това кара младите специалисти у нас да търсят развитие в други страни по света, категоричен е Иван Иванов:

"Много често проблемите с водоснабдяването и наличния режим на питейна вода не се дължат на водоизточник и воден ресурс, а на липсата на инженерно решение, приложено на практика. Така например, повече от 20 години гр. Омуртаг е на режим, защото държавата не може да намери инженер, който да проектира едно добро съоръжение, което да доведе водата до града. Ето това е един абсурд, който не трябва да се допуска. Водоснабдяването е приоритет за всеки град, първо трябва да се мисли за него и аз не мога да разбера още колко години ще стоим в този абсурден казус."

Основно предизвикателство пред рехабилитацията на ВИК остава финансирането. Разчита се основно на фондовете от Европейския съюз и донякъде от средства на ВиК операторите. Държавата също отпуска определени суми, но те не достигат, пояснява инж. Иванов:

"Лошото е, че на фона на този недостиг, дори средствата, които ни предоставят от Европейския съюз безвъзмездно, ние не успяваме да усвоим напълно. По Оперативна програма „Околна среда“ отчитаме забавяне, което също се отрази в пропуснато използване на наличен ресурс в стотици милиони лева. Причините за неизпълнение на проектите се коренят в това, че отделните институции трябваше да вземат бързо решение за актуализация на цените на строителите за подпомагане на ВиК операторите. Тези решения се взимат, но когато е твърде късно, за да може да се наваксат пропуските. Именно липсата на приоритети по отношение на отрасъла ВиК води до пропуснати ползи за всички нас. В момента по линия на Плана за възстановяване и устойчивост се разработва специализиран закон за водоснабдителните и канализационни услуги, който може би ще доведе до решаване на част от визираните проблеми."

Вижте още:

• Как се използват термалните ресурси на София