Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Във вода газим, жадни ходим…

Как се използват термалните ресурси на София

Снимка: БГНЕС

Още от римско време, топлите минерални води били считани за безценен природен ресурс, който намирал приложение както при поддържането на добро здраве, така и като естествен източник на топлина. Минералните бани били и същинско културно средище, където кипял общественият живот. Неслучайно от дълбока древност градовете и селищата били изграждани именно около термалните извори. Що се отнася до България, според някои източници, през 681 г. държавата ни била създадена в тези географски ширини именно заради лечебните извори край Анхиало (днес гр. Поморие), изградени през IV век от император Юстиниан Велики.

В наши дни, на територията на България се намират над половината, от общо 6000, минерални извори в Европа, но за разлика от другите държави, страната ни не ги използва пълноценно. По този показател столицата ни София е сред най-богатите населени места в света, с 31 обособени находища и 75 минерални извора с термални води.

След Освобождението на България през 1878 г., голяма част от известните лековити минерални води в страната ни започват да се използват усилено. За емблематичните сгради на баните, държавата не пести средства и прави конкурси за архитектурните им проекти:

"Това са едни дворци на водата – отбелязва арх. Ивайло Захариев от Българската асоциация за термално наследство в интервю за БНР. – Те са прекрасни сгради, направени да събират хората. Така например, Централната минерална баня в София е най-голямата сграда, изградена по царско време. Тя е построена на централния площад, по примера на много европейски страни, които имат такива бани."


И ако преди години минералните бани в настоящите столични квартали Княжево, Горна баня, Овча купел, дело на знаменити български архитекти като Йордан Миланов, Петко Момчилов и Георги Овчаров отразявали духа и достолепието на епохата, днес тези архитектурни бижута бавно се разпадат под тежестта на времето и безхаберието на управниците ни. 

Банята в Овча Купел преди...
... и сега
Такава е съдбата и на Централната софийска баня, част от която е превърната в музей. Предвидено е Северното крило да бъде възстановено като баня, но окончателно решение все още няма. По думите на арх. Захариев, за баните в Овча купел и Горна баня също се правят проекти за съвместяване на минералните извори с друг вид дейност, вместо да бъде възстановена основната им функция. Какво пречи те да се превърнат в място, където столичани и гости на града да разпускат в свободното си време и да се възползват от даровете на природата, вместо да изминават километри до Велинград или Хисаря?

Сградата на Централна минерална баня, в част от която днес се помещава Музеят за история на София
"Тези бани са построени върху извори, с цялата съвкупност от природни богатства. Музеят на София би могъл да се помещава в Царския дворец, който сега е част от Националната галерия. Основната колекция в Музея на София е от двореца, където би било прекрасно да се помещава историята на столицата, а банята да бъде баня. – предлага арх. Захариев. – Ако се запази първоначалната ѝ функция ще се съхрани и термалната култура, която отмира. Вместо това, в един от басейните на Централната баня има наредени икони и иконостас. Съмнително е доколко това е правилно отношение и към иконите, и към самата баня."

"Прекрасна баня! Това трябва да бъде баня!", възкликна преди време световно известният японски архитект Кенго Кума, който посети страната ни по повод Дните на японската култура в България през 2019 г.

А как ли щеше да изглежда днес столицата ни, ако поне част от тези термални извори бяха използвани, освен за балнеолечение и питейни нужди и за отоплението на софиянци? Особено сега, когато все по-усилено се говори за оползотворяването на естествените източници на енергия – за сметка на изкопаемите горива, едва 15-20% от общите ресурси на минералните софийски води намират приложение.


Само за сравнение, за 25 години употребата на минералните извори е намаляла с повече от 50%, а почти всички минерални бани са затворени. Що се отнася до отоплението с термални води – то отдавна не се практикува.

Текст: Дарина Григорова (използвано е интервю на Божидар Александров, БНР-"Хр.Ботев")

Снимки: БГНЕС, Дарина Григорова, Facebook / @thermalassociationbg, архив

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Шест дълги уикенда ще имаме през 2025 година

През 2025 г. в България ще има 249 работни дни и 1992 работни часа, изчисли сайтът за данъци и счетоводство Kik info. Благодарение на официалните празници българите ще се възползват от шест дълги уикенда през годината. Такива ще бъдат дните около..

публикувано на 22.12.24 в 12:19

МВнР: Затруднено е преминаването на ГКПП на Хърватия със Сърбия и БиХ

Интензивен е трафикът на автомобили от Западна Европа по основната пътна инфраструктура на територията на Хърватия преди предстоящите почивни и празнични дни, предупредиха от МВнР. Поради големия брой пътуващи са се образували струпвания на моторни..

публикувано на 22.12.24 в 10:21

Падналият сняг остави без ток селища в Смолянско и Великотърновско

12 населени места в Смолянска област са с прекъснато електрозахранване след обилния снеговалеж от вчера. Без ток от снощи са селища в общините Смолян, Девин и Чепеларе заради паднали дървета по електропреносната мрежа. Екипите на EVN са на терен от..

публикувано на 22.12.24 в 09:41