Стряскащ, но и почувстван от всяко българско домакинство е фактът, че за изминалите две години официалната сумарна инфлация в България е над 28%. В тази връзка от синдиката настояват всички, чиито заплати зависят от правителството, да бъдат компенсирани със задна дата, заради претърпяната загуба. "За целта са необходими около 250 млн. лв., които от 1 април да бъдат заложени в бюджета за настоящата година, а за да се покрие и новата инфлация ще са нужни още около 500 млн. лв. от 1 юли. Това ще е 10% компенсация на заплатите в бюджетния сектор,  за да се покрие и предстоящата за годината инфлация" – изчислява президентът на КНСБ Пламен Димитров с поглед към държавния бюджет за 2023 г., който все още не е приет, тъй като се очакват изборите на 2 април и конституирането на новото Народно събрание:

"На второ място е това, което всички политици обещават, че заплатите на педагозите в средното образование ще се поддържат поне в размер на 125% от средната заплата за страната. Това трябва да бъде заложено в бюджета и увеличението да е със задна дата – от 1 януари 2023 г. За целта са нужни 525 млн. лв. с осигуровки и всички останали разходи. Очаквам скоро да има работещ кабинет, защото всички партии усетиха нагласата на избирателя, като че ли започва наказателен вот. Хората са наистина доста ядосани от това, което се случва през последните две години. Но дори и да няма работещ кабинет, бюджет ще има. В какъвто и да е формат, парламентът трябва да приеме Бюджет 2023, няма как без това. И смятаме, че за него ние имаме реалистични, дори съвсем минималистични искания, защото ако се чуят исканията на отделните сектори и браншове, там хората искат доста по-големи компенсации.  Ние предлагаме минимално необходимото, за да се запази покупателната способност на хората при тези галопиращи цени нагоре.”

Друга важна тема, която КНСБ иска да постави на вниманието на обществото и политиците ни, е тази за стриктното спазване  на изискването за 3% дефицит (или 60% дълг от БВП), с което България е сред отличниците в ЕС. Но дали тези фискални правила са адекватни на фона на променящата се среда и кризите в последно време – питат експертите.

Преди 2 седмици Съветът на ЕС по икономическите и финансовите въпроси повдигна въпроса – може ли държави да имат дефицити по-големи от 3%, при положение, че покажат по-дългосрочни планове за намаление на своя дълг спрямо БВП – припомни Пламен Димитров:

"Какво ще предложи ЕК по този въпрос ще стане ясно през лятото, но България не трябва да стои безучастна, а да попита как така на тези свръх задлъжнелите държави ще им се даде право да не спазват правилата, а на нас, които сме "отличниците на дълга", ни казват, че ако не изпълним процента, няма да ни пуснат в еврозоната. Очевидно нещо не е наред с този двоен стандарт. Затова е време нашите политици да се събудят, както и всички българи, и да бъдем по-ясни и категорични и да си защитим позицията" – казва Пламен Димитров.