Викът на „нямото мнозинство“ на България

Демонстрация на елитарна принадлежност, осъзнато решение или политическо невежество стои зад поредния рекорд в посттоталитарната ни политическа история? На парламентарния вот в неделя 105 893 гласоподаватели отбелязаха в своите бюлетини опцията “Не подкрепям никого”. Направеният от тях избор обаче се оказа без значение за крайния изборен резултат и масовата им изява ще остане единствено в статистиката за най-добро “постижение” след 87 850-те неутрални гласа през 2017 г.

Социологът Яница Петкова от “Галъп интернешънъл болкън” разкрива профила на тези избиратели.

“Шейсет на сто от отбелязалите квадратчето “Не подкрепям никого” са жени, а почти една трета от всички гласували по този начин са на възраст до 30 години. Прави впечатление по-високото им образование, както и че живеят в столицата или в големите областни градове. Това са активни млади образовани и интелигентни хора, разочаровани от партиите и с ниско доверие към тях, но пък с желание да се включат в обществените процеси.”

Броят на гласуващите с "Не подкрепям никого" нараства заради разделенията в обществото

Психологът д-р Пламен Димитров, който от началото на прехода проследява поведението на т.нар. хронично негласуващи, добавя щрихи към портета на активно неподкрепящите.

“Тази група на отишли до урните и изразили мнение, че никой от кандидатите не привлича подкрепата им, ние наричаме “агресивно защитни”. Обикновено в нея има подгрупи и една от тях е на хората, които в представените им имена не виждат достатъчни качества и възможности. Освен това има гняв - спотаен или яростен, за случващото се в нашата политическа реалност. Тези хора като активни и обществено-политически осъзнати искат да бъдат видени, да бъдат чути. Както и негласуващите, които са мнозинство у нас, те също са част от това, което в нашето изследване наричаме “Нямото мнозинство на България”.“

Рекордния брой на неподкрепящите никого чрез бюлетина гласове проф. Лидия Денкова от НБУ обвързва със зачестилите у нас политически кризи. “Колкото по-голяма е кризата, толкова повече ще нараства броят на гласувалите по този начин – двете са като скачени съдове”, категорична е тя. По думите й, пускането на бюлетината “Не подкрепям никого” не може да бъде окачествено като протестен вот. За разлика от хората, които в деня на изборите остават по домовете си, тази група съзнателно отива да гласува, обосновава се преподавателят.

“Това са хора, които могат да мислят критично, имат гражданска позиция и най-вече искат да видят как нещата се подобряват – продължава проф. Лидия Денкова. – Техният вот е в две посоки – уличаващ, защото нито една формация не е достигнала нивото, когато се дава доверие, и проспективен, т.е. насочен към бъдещето. Тези избиратели казват: „Ние гласуваме така засега, но това не означава, че всеки път ще избираме “Не подкрепям никого”. При първата ситуация на следващи избори, когато видят, че дадена партия се задейства в посока грижа за цялото общество, те ще гласуват за нея. Така че това е нещо, което регулира бъдещото развитие на всички партии и е изключително полезно.”

Проф. Лидия Денкова съветва политиците да се обърнат именно към тази общност от избиратели, която им посочва, че трябва да се променят – не само да говорят помежду си, но и с обществото, защото “проблемите са далеч по-широки от техните малки партийни ъгълчета”.

“Политическият живот през 21-и век се развива много извън партиите, които все повече се размиват, все повече губят идентичност и реална почва под краката си – казва още преподавателят. – А тези близо 4% от избирателите всъщност искат да намерят точно такава почва. “Не подкрепям никого” иска да отлепи политиците от дъното и да им посочи накъде да тръгнат – дори и с малки стъпки, и първата би била да се обърнат към омбудсмана на републиката, защото там е по-общата картина от какво се нуждае обществото ни. “Не подкрепям никого” очертава на самите политици този нов път, но как ще го извървят е тяхна работа.”

Ако “Не подкрепям никого” беше партия, тя щеше да бъде пета политическа сила, представена с 11 депутати в новия парламент. Намесата на Конституционния съд през 2017 г., отменяща наказанието гласоподаватели да бъдат заличавани от изборните списъци при две поредни отсъствия от задължителните по закон избори, превръща този вариант за вот по-скоро в анахронизъм. Той обаче е предупредителен сигнал към политиците ни, че ако и след петите поред избори в рамките на две години не си вземат поука, на някои от следващите може да се окажат наредени зад този все по-осезаем слон в техния стъкларски магазин, каквито горчиви шеги вече се появиха.