Велики четвъртък е един от двата определени дни в Страстната седмица преди Възкресение Христово, в които всяко християнско семейство може да боядиса яйца за празника. По традиция първото яйце винаги е в червен цвят, като своеобразно олицетворение на Възкресението, вечния живот и спасението на душата чрез Христос, който побеждава смъртта и напуска гроба. Според друго тълкувание червеният цвят е символ на Христовата кръв, пролята за изкуплението на човешките грехове. Самото яйце пък означава новото начало и зараждането на живота. Разчупването на черупката му пък се възприема като освобождаване от оковите на тленното.
Наред с традиционните за православието багрени великденски яйца, някои по-изкусни домакини декорират яйцата с различни техники – за празничната украса на дома или за подарък на близки и приятели. Така е и при архитектите Таня Симеонова и Христо Лазаров, където боядисването на яйца е възприето като семейна традиция, но може достойно да бъде наречено занаят:
"Много отдавна за моето дете, пък и за децата на близки и познати, започнах да правя яйца-зайчета. След това те поотраснаха и продължих да правя за приятели и хора, с които се събираме на Великден – разказва за Радио България Таня Симеонова. – Така от година на година, дори и да нямах особено много време заради други ангажименти, винаги успявах да направя поне по 10-15 по-различни яйца. Те не са боядисани, изпразнени са предварително от жълтъците и белтъците и изчакват удобен за мен момент, когато започвам да ги декорирам. Обичам земните тонове, затова винаги използвам по-тъмните на цвят яйца. Не пропускам да нанеса върху тях и различни червени или сини елементи, тъй като много обичам тези цветове."
За декорацията им Таня използва въжета, мъниста, както и различни клечки или шишове, с които ги оформя като букет.
Освен неповторимата украса, в дните около Великден домът им се изпълва със специфично ухание на сладкиш, който не оставя равнодушни дори и онези, които избягват да консумират сладки или тестени изделия. Рецептата за него Таня получава от своята свекърва и е категорична, че един ден ще я предаде и на снаха си. Ето какви са тайните ѝ съставки, без които вкусът със сигурност би бил различен:
"Рецептата за тестото е за пет или шест сравнително малки кексови форми и включва 10 яйца, 4 чаени чаши брашно заедно с бакпулвер, 3 чаени чаши захар, 2 чаени чаши олио и 1 кофичка кисело мляко. Към тестото се добавят 500 грама орехи, 250 грама стафиди, 250 грама сухи плодове, 2 чаени лъжици канела, 2-3 ванилии и ромова есенция. Тестото се бърка с лъжица, а не на ръце, след това се разпределя в 5 или 6 малки кексови форми. Пече се 30 минути на 220 градуса."
Макар да обичат да пътуват и пазят красиви спомени от различни европейски и световни дестинации, семейство Лазарови посрещат Великден винаги в България. Посещават службата в патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" или в храма "Света Параскева" в едно от селата до София, където обитават типична за района стара къща, възстановена по техен архитектурен проект.
Той е един от многото, създадени от семейството по време на над 40-годишния им професионален опит. Макар и да създават различни сгради, приоритет за семейството архитекти остава проектирането на извънградски къщи, в които всеки българин би припознал мечтания дом.
Снимки: личен архив
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция „Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите..