Вече са известни имената на новите 240 депутати, които ще заемат местата в 49-ия състав на Народното събрание на България. 20 от тях бяха избрани от две листи, но вече обявиха предпочетения от тях изборен район. Какъв ще е хоризонтът на новия законодателен орган все още никой не е в състояние да предвиди. След изборите на 2 април в него намериха място шест партии, а сформирането на стабилно мнозинство между първите формации изглежда трудна задача, след отказа на коалицията "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ) да подкрепят правителство с участието на победилите във вота техни опоненти от ГЕРБ-СДС.

"Нещо по-нестандартно след изборите не можем да очакваме, но нещо по-нестабилно – да. Притихването на партиите е заради неочакваната размяна на победителите – ПП-ДБ очакваха да са победители, но се оказа, че не са" – обясни политологът Георги Киряков пред БНР-Пловдив.

По думите му, ролята на пилот в самолета на държавата в момента изпълнява президентът и политиците трудно ще могат да го овладеят отново:

"Те са силно приземени, вкоренени в земята, а там всеки гледа не по-далеч от браздата, която е прекопал. Сред политиците много трудно може да се говори за висш пилотаж. Ако те бяха такъв тип умели пилоти, нямаше да се очертават шести поредни избори."

Политологът Димитър Аврамов прогнозира, че все пак би могло да се състави правителство с първия мандат, подкрепено от ДПС, БСП и вероятно от най-малката парламентарна формация "Има такъв народ", тъй като в последния парламент ГЕРБ успяха да постигнат съгласие с ДПС и БСП по някои въпроси, сред които и поредните промени в изборното законодателство.

"Това партньорство може да се официализира в парламента в по-гъвкав модел, не точно коалиционно партньорство. Ще трябва да има някакво политическо споразумение, разбира се. ДПС не са били отдавна формално във властта. А за БСП това е може би последен шанс. Така че и двете партии са силно мотивирани да си партнират и да подкрепят този мандат. Що се отнася до "Има такъв народ", там не е ясно каква политическа мотивация има, защото това е партия, която за година и половина се срина от първа политическа сила до такава на ръба на 4-те процента. И не е ясно дали там изобщо има политическа рационалност и последователно поведение."

Отказът на втората парламентарна сила ПП-ДБ да подкрепят ГЕРБ не е достатъчен като послание към избирателите. Редно е оттам да заявят и каква алтернатива предлагат – посочи политологът Христо Панчугов:

"Въпросът е какво правят ПП-ДБ, ако ГЕРБ предложат точно тези неща, които те искат – като политики и цели. Вероятно ще ги подкрепят, но тогава как точно ще са постигнали целта си ГЕРБ никога повече да няма достъп до публичните ресурси? Не съм сигурен, че подобен сценарий им носи някаква подкрепа – убеден е той. – Когато се види, че ГЕРБ постига същото, защо ПП-ДБ да могат да обясняват, че те го правят по-добре от ГЕРБ. И обратно, ако мандатът е в ПП-ДБ и те започнат да правят реформаторски и антикорупционни политики, които биват подкрепени от ГЕРБ, как се обяснява на избирателите, че ГЕРБ са едни лоши хора, но подкрепят точно тези неща, които ще ги вкарат в затвора."

В подобна ситуация на паритет между двете формации и имайки предвид, че ГЕРБ се нуждае от изчистване на своя имидж, коалиция между тях и ДПС едва ли е възможна – отбеляза политологът и не изключи възможността да се стигне до поредни предсрочни избори.

Всичко, което се случи беше предизвестено, след като не бе намерено решението на проблема още в предишния парламент със сформирането на правителство около ГЕРБ – заяви за БНР журналистът Веселин Стойнев:

"Това обаче не се случи, защото в коалицията ПП-ДБ текат едни процеси, които се дължат на техните лидери и започват да се задълбочават. Там не могат да приоритизират онова, което изгражда идентичността на коалицията. От една страна е ГЕРБ и борбата с корупцията, от друга страна е евроатлантическата ориентация. Оказва се, че не можеш да имаш двете неща едновременно и се налага да се съобразиш с обстановката – категоричен е журналистът. – Когато се опитваш да постигаш обещанията си – съдебна реформа, антикорупционни закони, членство в еврозоната и Шенген, трябва да го правиш в условията на възможност да постигаш поне стъпки в тази посока. Ако стоиш като някакъв исихаст в ъгъла и искаш светът да дойде при теб, а ти да не отидеш при него, очевидно няма да постигнеш и най-малкото от това."

Как ще се развие политическият сценарий, ще разберем след 12 април, когато новите депутати ще заемат работните си места, след което ще бъде завъртяна и процедурата за съставяне на редовно правителство на България.

Съставил: Йоан Колев /по интервюта на Веселина Пеева и Димитър Владимиров, БНР-Пловдив, Силвия Великова и Диана Янкулова, БНР-„Хоризонт“/

Снимки: БТА, БГНЕС, БНР, архив