На 17 април 1944 г., съботата срещу Възкресение Христово, 350 американски и английски бомбардировача В 24-Н „Либератор“, придружени от 100 изтребителя Р-47 „Тъндърболт“ и Р-51 „Мустанг“, малко преди обяд пускат над София около 2500 бомби. По сведения на очевидци, заедно с бомбите са хвърлени и „минни сюрпризи“, във формата на детски играчки. На Велика събота само в София са убити 128 души, 76 са ранени. Разрушени са 749 сгради. ПВО на столицата изстрелва 3062 снаряда и засяга 9 бомбардировача. Макар и в малоброен състав, българските летци изтребители се спускат в защита на цивилното население. В неравния бой на 17 април загиват 7 български пилоти - четирима от 2/6 орляк – подпоручик Веселин Рачев, поручик Христо Арнаудов, поручик Димитър Попов и подофицер Атанас Кръстев, както и трима пилоти от 3/6 орляк: поручик Любен Кондаков, подпоручик Иван Стефанов и подпоручик Виктор Атанасов. Българите успяват да свалят 15 тежки бомбардировача и показват на практика, че българският боен дух не може да бъде сломен. Сред асовете в небето е и поручик Неделчо Бончев, който успява да свали В 24-Н „Либератор“ с таран.
Това е вторият таран в историята на българската авиация след този на капитан Димитър Списаревски, чийто самолет се разбива, след като успява да унищожи водача на летящите крепости В-24 „Либърейтър“. За разлика от него, поручик Бончев успява да се спаси малко преди сблъсъка. Същата вечер, по време на празничната Великденска служба, около 30 самолета атакуват и Пловдив и Пловдивска област. Пуснатите 150 бомби убиват 44 и раняват 33 души. Въздушни атаки има и над Асеновград, Садово, с. Ягодово и Перущица. Въздушни атаки има и над добричките села Видно, Ириджа, Твърдица и Горичане. Продължилите 6 месеца бомбардировки не успяват да принудят България да капитулира, но за сметка на това предизвикват възмущението и гнева на българите срещу Съюзниците и засилват настроенията против англо-американците в страната.
Вижте още:След големия господски празник Успение Богородично, Рождението на Божията Майка е на особена почит в България. Църквата ни го отбелязва на 8 септември, заедно с гръцката православна църква, а останалите поместни православни църкви почитат празника на..
Находките от археологическите разкопки на Козарева могила – селище от V хил. пр. пр.н.е., се превърнаха в истинска сензация още през 2014 година, когато за пръв път бяха представени пред широката публика. Сред изящните експонати се открояват..
На 6 септември 1885 г. България отново става единна държава. В интервю за Радио България професорът от Софийския университет "Св. Климент Охридски" Иван Илчев разказа за факторите, които са довели до Съединението, когато Княжество България и..
На празника Въведение Богородично на 21 ноември по григорианския календар и Архангеловден по юлианския иконописецът Екатерина Титова представи новите си..