Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Разчетоха един от най-ранните кирилски надписи, известни досега

Снимка: БТА

Надпис от времето на българския владетел цар Симеон Велики (893-927 г.) бе открит в средновековната крепост "Балък дере" край село Хухла в Източните Родопи. Според изследователите това е един от най-ранните текстове на кирилица, известни до момента.

Прегънатата оловна пластинка е била намерена още през есента на миналата година по време на археологическите разкопки край крепостта, но първоначално надписът върху нея е бил невидим. Забелязва го фотографът на експедицията чак при документирането на паметника. Необходими са били няколко месеца, за да стане ясно какво представлява амулетът.


"След надлежното почистване, консервиране, разчитане от епиграфи, ние установихме с абсолютна сигурност, че оловната пластина е от Х век. Освен това, самата пластина се намира в археологически пласт, където са открити монети от Х в., старобългарски коланни апликации от този период и пр." – съобщи за БНР-Кърджали главният уредник на Националния исторически музей Ивайло Кънев, който е откривател на артефакта.

Вярвало се, че подобни т.нар. апотропейни амулети пазят собственика от уроки, магии и болести, подобно на съвременните талисмани или муски. До момента са били изследвани около 50-60 такива артефакта от Х век в Североизточна България. Но находката от "Балък дере" е уникална и до момента няма еквивалент, категорични са учените.

Ивайло Кънев
"Разликата е, че тук имаме молба, даже са известни имената на молителите – Никола и Павел – обяснява Ивайло Кънев. – Те молят Св. Димитър да се застъпи за тях пред Господ и да ги предпази от еди-какви си нещастия, тъй като, твърдят авторите, и ще цитирам последния ред, който е много каноничен и изумява, защото такъв до този момент нямаме, в него се казва: " … умивайки с благоволение лицето му, оправдай срама, излекувай, Светице, защото Нему наподобява славата, и чест, и държава, сега и во веки веков, амин!“ Виждате колко добре е конструирано, като канон, а няма такива, по-простовати пожелания. Това е другата новост."

Артефактът разкрива важни подробности от историята на България в началото на Х век. Според учените оловната пластинка с дълъг кирилски текст показва, че на крепостта "Балък дере", едва на 30 км от град Одрин, е имало поставен български гарнизон при цар Симеон Велики. Но на кого е принадлежал този амулет и как е попаднал именно тук?

Крепостта „Балък дере”
"Представете си, това са 7 реда от вътрешната страна, 4 реда от външната, след което тази пластина е била прегъната и е носена на гърдите от съответния човек. А какъв е той, дали е военен, висш или нисш? Тук можем да гадаем, да спекулираме. Притежателят не е от най-обикновените хора, съдейки по текста върху амулета, който е много добре конструиран канонично. Това си го е позволявала само аристокрацията. Дори, доколкото е известно, в българската църква е имало специална длъжност, която се е наричала екзарх и той е отговарял за правилното провеждане на службите и спазването на каноните. Но ние тепърва ще работим по този надпис" – каза в заключение Ивайло Кънев.

Вижте още:

Съставил: Венета Николова (по интервю на Галина Стефанова от БНР-Кърджали

Снимки: БТА, личен архив на Ивайло Кънев

По публикацията работи: Иван Петров

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Четници от ВМОРО, Илинденско-Преображенското въстание

Преди 131 години в Солун български интелектуалци основават ВМОРО

Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..

публикувано на 23.10.24 в 10:15

Чешма Елия в Никопол е покрита с нежни любовни строфи

Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..

публикувано на 19.10.24 в 09:50

Фалшифициране на исторически и културни ценности "замърсява" науката

Дали сред експонатите в музеите могат да попаднат и някои фалшификати, дотолкова добри, че да не отстъпват на оригиналите – по тази тема се носят слухове и се правят спекулации, но в момента цяла поредица от исторически фалшификати гостуват като..

публикувано на 18.10.24 в 09:25