Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

В навечерието на Гергьовден Якоруда се подготвя за старинния обичай „Топене на белези“

7
Снимка: Народно читалище „Светлина - 1907“

В град Якоруда (Югозападна България) подготовката за един от най-тачените ни празници – Гергьовден – започва още от предния ден, 5 май, когато рано сутринта момите и невестите изваждат от сандъците шарените якорудски черги, с които накичват града за празника. А вечерта, преди да залезе слънцето, пременени в традиционни за региона богато украсени носии, художествените самодейци към Народно читалище „Светлина – 1907“ в града отиват на площада, за да пресъздадат старинния обичай „То́пене на беле́зи“, свързан с вярата на хората в доброто и надеждата за здраве и плодородие.


„Беле́гът е китка пролетно цвете, привързана с червен конец към малко шишенце, която топим в глинени съдове, наричани в Якоруда „кюпове“– обяснява Ива Рашкова в интервю за Радио България. – Кюповете се заливат с вода и започва същинската част на обичая.“


По-възрастните жени запяват емблематичната песен „Свети Георги“, която се изпълнява само на този празник, а първородните дъщери в семейството започват да топят беле́зите, подредени около икона на Свети Георги.

Кюповете се покриват с червено платно и се слагат да пренощуват под бял или червен трендафил. А хората до късно вечерта играят хора и се веселят на площада.


„На следващия ден, пак така преди да залезе слънцето, започваме да изваждаме беле́зите – продължава разказа си Ива Рашкова. – Но този път го прави не първородното, а последното дете в семейството, отправяйки пожелание на всеки човек, който взема беле́г. Нарежда се обикновено за здраве, за щастие, за плодородие. След като се вземат беле́зите, момите и невестите измиват лицата, за да са бели и червени, а стопанката на къщата занася беле́га у тях, като го окачва нависоко, за да расте късметът на къщата. С водата от шишенцето пък се пръска за здраве на хората, дома и животните.“


Обичаят „То́пене на беле́зи“ завършва с народно увеселение на самия Гергьовден (6 май). Интересно е да се отбележи, че този празник в Якоруда се празнува заедно от българите мюсюлмани и християни.


„Всички якорудчани отиваме в храма „Свети Георги Победоносец“ в покрайнините града (Джерджевденска църква), който се намира на мястото на старата Якоруда, опожарена през 1666 г. Правят се множество курбани за здраве на всички хора, а агнета даряват както християните, така и мюсюлманите – подчертава Ива Рашкова. – След общия курбан започва веселие, с което почитаме празника Гергьовден всички заедно.“

Вижте още:

Снимки: Народно читалище Светлина - 1907

По публикацията работи: Михаил Димитров

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

На Еньовден билките и водата добиват магична сила

Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..

публикувано на 24.06.24 в 04:30
Снимка: Регионален етнографски музей – Пловдив

Пловдив кани любителите на позабравени занаяти в Етнографския си музей

Регионален етнографски музей в Пловдив отваря врати за XVІ-то издание на Седмицата на традиционните занаяти, съобщават организаторите от музея. Откриването е на Еньовден (24 юни), почитан в народната ни традиция като ден на билките и лечението..

публикувано на 23.06.24 в 10:10

Българската народна песен не може да се преведе, но е магнетична за света

Бре, откраднали Еленка, Eленка, мома хубава, та я извели, завели, на хайдушкото сборище. Най-малкото хайдутче, то на Еленка думаше: - Моме, Еленко, Еленко, не бой се, не страхувай се. Ний нема да те убием, убием, да те затрием. Най ще..

публикувано на 18.06.24 в 10:10