В град Якоруда (Югозападна България) подготовката за един от най-тачените ни празници – Гергьовден – започва още от предния ден, 5 май, когато рано сутринта момите и невестите изваждат от сандъците шарените якорудски черги, с които накичват града за празника. А вечерта, преди да залезе слънцето, пременени в традиционни за региона богато украсени носии, художествените самодейци към Народно читалище „Светлина – 1907“ в града отиват на площада, за да пресъздадат старинния обичай „То́пене на беле́зи“, свързан с вярата на хората в доброто и надеждата за здраве и плодородие.
„Беле́гът е китка пролетно цвете, привързана с червен конец към малко шишенце, която топим в глинени съдове, наричани в Якоруда „кюпове“– обяснява Ива Рашкова в интервю за Радио България. – Кюповете се заливат с вода и започва същинската част на обичая.“
По-възрастните жени запяват емблематичната песен „Свети Георги“, която се изпълнява само на този празник, а първородните дъщери в семейството започват да топят беле́зите, подредени около икона на Свети Георги.
„На следващия ден, пак така преди да залезе слънцето, започваме да изваждаме беле́зите – продължава разказа си Ива Рашкова. – Но този път го прави не първородното, а последното дете в семейството, отправяйки пожелание на всеки човек, който взема беле́г. Нарежда се обикновено за здраве, за щастие, за плодородие. След като се вземат беле́зите, момите и невестите измиват лицата, за да са бели и червени, а стопанката на къщата занася беле́га у тях, като го окачва нависоко, за да расте късметът на къщата. С водата от шишенцето пък се пръска за здраве на хората, дома и животните.“
Обичаят „То́пене на беле́зи“ завършва с народно увеселение на самия Гергьовден (6 май). Интересно е да се отбележи, че този празник в Якоруда се празнува заедно от българите мюсюлмани и християни.
„Всички якорудчани отиваме в храма „Свети Георги Победоносец“ в покрайнините града (Джерджевденска църква), който се намира на мястото на старата Якоруда, опожарена през 1666 г. Правят се множество курбани за здраве на всички хора, а агнета даряват както християните, така и мюсюлманите – подчертава Ива Рашкова. – След общия курбан започва веселие, с което почитаме празника Гергьовден всички заедно.“
Вижте още:
Снимки: Народно читалище „Светлина - 1907“
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция "Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Всяка една от тях носи топлина и вдъхва емоция, защото е правена на ръка и е единствена и неповторима. А сребристите ѝ отблясъци ни връщат в детството, когато зимите бяха сурови и снежнобели, а коледните играчки – от тънко като хартия стъкло . В..