Предстои премиерата на документалния филм "Нашата чужда война". В продължение на час и половина, които преминават неусетно на екрана, документалният разказ пресъздава съдбата на Втория български батальон в Ирак през 2004 г. Мисията им е драматична. Застъпват след трагичния 27 декември 2003 г. и атентата срещу Първия български батальон в база „Индия“, когато загиват петима българи и 27 са ранени. Вторият батальон се оказва в епицентъра на шиитското въстание от 2004 г. По време на религиозния празник Ашура сраженията обхващат и свещения за шиитите град Кербала, където са базирани българските военни. Решителната битка се води за защитата на властовия комплекс Сити хол. Режисьорът на филма Росен Елезов разказа за Радио България, че идеята за „Нашата чужда война“ е на журналистката Наделина Анева. Сценаристите проф. Марин Дамянов и Наделина Анева, режисьорът Росен Елезов, операторът проф. Тодор Янев и продуцентът доц. Георги Николов решават да направят филма, защото години след събитията в Кербала все още много факти за събитията оставали неизвестни и засекретени.

"Решихме да направим реплика и на полския филм на Кшищоф Лукашевич, който излезе 2015 г. Когато става огромното въстание на Муктада ал Садър, което е най-вече срещу американците и съюзниците им, са превзети градовете в Южен Ирак. Единствената институция, която остава цяла и не пада в това въстание, е кметството в Кербала. То е спасено, според полския филм, с лекото участие на България. Истината, естествено, е точно обратната. Когато нападат кметството, ген. Едвард Грушка издава заповед да се защити Кербала. Тогава корпусът за бързо реагиране е бил втори взвод на втора рота. Под командването на един невероятно смел млад човек, който е бил тогава на 20-ина години - лейтенант Венцеслав Василев. Той се изнася мигновено, почти без всякакво въоръжение. Успяват да заемат кръгова отбрана. Отблъскват първата най-яростна атака. Тази атака е щяла да бъде фатална за кметството, защото превземат ли го веднъж, всичко е било обречено. За цяла нощ са изстреляли повече от 45 000 патрона. Успяват да го удържат. Тогава на другия ден идват вече поляци и още българи. Но истинските герои, които спасяват Сити хол са те - втори взвод на втора рота.“

За удържането на Сити хол е била важна и смелата атака, водена от Иван Михайлов с позивната "Свиреп". Заедно с още петима българи излизат от укрепения комплекс. Във фланг и тил командосите обхождат позициите на противника. В нощната атака унищожават минохвъргачките, с които обсаждащите обстрелват кметството, разказва режисьорът на "Нашата чужда война". За учудване на иракчаните, в батальона служел и шиит Хамза Хамзов, които е български алианин. Показателен за морала на българските офицери е и историята във филма, как най-висшият от тях полк. Христо Христов, отговарящ за връзката между съюзническото командване и българския батальон, отива като доброволец да отбранява Сити хол.

"Самият той е артист по душа, много духовен човек, свири на пиано, композира. Отделно от това у него има аура, която заразява хората. Най-големият началник няма място в Сити хола, защото това би било страхотна жертва в тази невероятна битка. По 50 000 патрона се изстрелвали там на денонощие. Било е ад. Но той си обръща пагоните на полковник. Отива като обикновен войник. В продължение на няколко дни се сражава."

Росен Елезов се самоопределя като пацифист, но разказва, че при снимките се е въодушевил от професионализма и любовта на българските военни към всичко родно и готовността им да жертват живота си за България. 

"Наричат ги печалбари, наричат ги какво ли не. Обиждат ги с това, че едва ли не са наемници. Но повечето от тях все пак са избрани хора. Не всеки, който е пожелал, е отишъл. Качествата им са били преценявани. Водели са много сериозна подготовка за битка. Не всеки би издържал. Наистина много се отказали, когато от първия батальон загиват момчетата след взрива на камиона в база "Индия". Но тези хора реално са бойци, които са водили истинска война след Втората световна война. Те са попаднали в една унищожителна, жестока война. Вероятно не са предполагали, че подобно нещо ще се случи. Нито американците са предполагали, че изведнъж ще се вдигне такова огромно въстание. Може да се каже, че това участие на Втория батальон е помогнало много за влизането на България в НАТО. В "The New York Times" тогава излиза статия, препечатана и в "The Florida Sentinel". В нея за българите пише, че „ако посегнеш да застреляш българин, приготви се да умреш пръв”. Важното е, че тая мисия показва това, което знаем от Балканските войни, че българите са невероятни войници, когато попаднат в екстрена ситуация."

Питаме режисьора, би ли се съгласил да заснеме игрален филм за Втория български батальон в Ирак, подобен на полския "Кербала".

"По-скоро бих правил нещо, свързано с тези герои в реалния живот и това, което носи всеки един от тях, защото то се отразява в характера, в психиката, в житейските проблеми. Ако има някаква мисия тоя филм, това е хората да разберат, че сме участвали в една истинска война и сме победили в тази война, както обикновено сме побеждавали във войните, в които сме участвали, но с цената на невероятна смелост и храброст на тези хора и мъдрост на офицерите които ги водят – полковниците Петко Лилов, Христо Христов и Божидар Борисов."

Снимките са предоставени от Росен Елезов