Малцина вероятно са чували името на Александър Еплер – един американец от руски произход, влюбен в България и българския кавал. Още като тийнейджър се потапя в магията на нашия фолклор, присъствайки на концерт на български ансамбъл отвъд Океана. И взима съдбовно решение – да дойде в страната ни, за да се научи да свири на кавал. Успява. Постига висини в изпълнителското майсторство и се превръща в един от изкусните майстори на българския духов инструмент в Америка.

На 18 май в София ще бъде представен филмът „Кавал парк“, който разказва историята на този американец с похватите на документалното кино и музиката. Негов автор е режисьорът Богдан Дарев, българин от Сиатъл, чиято първа среща с Александър Еплер е преди повече от десетилетие:

"През 2011 година в Сиатъл, когато започна възраждането на българската култура, на самосъзнанието ни, искахме да организираме концерт за дечицата от голямата българска общност там. Много искахме някой да посвири на живо, да чуят кавал, гайда. Разпитах американци, които обичат българския фолклор и танцуват български народни танци, и те ми казаха: „Има един много странен човек, голям чешит, ще ти вземе много пари, въобще не отивай да го търсиш". Аз направих точно обратното, и така се запознах със Сашо Еплер. Той толкова се зарадва на поканата, не взе никакви пари, имаме снимки от сцената обграден с всички деца. И от тогава го интегрирахме обратно в българската общност. Така започна това пътуване към филма и нашето приятелство."

Създаването на филма "Кавал Парк" е своеобразно духовно завръщане към България в сърцето на Александър Еплер. Този изключителен българофил поддържа искрицата на живота у себе си, за да съдейства на Богдан Дарев да заснеме филма и по този начин да остане завинаги в родината ни. А думите му в началото на филма дават обяснение за това:

И така се ражда „Кавал парк“ – една необикновена любовна история. Любов към България и българския духов инструмент кавал. Къде се намира това магично място „Кавал парк“?

"Кавал парк е където се преплитат пътищата, срещат се музиканти. Кавал парк е в Сиатъл, аз не съм бил там – казва Богдан Дарев и обяснява как се ражда заглавието на филма: – В някои от кадрите от 2018-а Бай Сашо стои на една пейка и казва: "Тука има един парк и моята жена го наричаше „Кавал парк“, защото когато направех нов кавал, отивах да го изпробвам в този парк в Сиатъл, на Тихия океан“. И аз си го представих как отива там, на другия край на света, защото това е било началото на 90-те години на м.в., когато е направил най-много кавали. А съпругата ми, чувайки, каза: „Това трябва да е името на филма“."

И „Кавал парк“ наистина успява да събере на едно място сърцата на всички, които гледат тази невероятна история. Пренасят се ту в тучната американска градина на Еплер, в която расте българско дряново дърво, ту на брега на Океана, където летят звуците на кавала, изработен от този американец, който ще остане в историята като първия студент по кавал в Пловдивския университет.

"Той ми предаде душата на кавала - не толкова техниката, колкото реверанса към инструмента, почитта, отношението към инструмента – разказва ни Богдан Дарев, който успява да се научи да свири на кавал. – Идеята в началото на филма беше той да изработи инструмент, да го снимаме и съхраним като архив - как прави цял кавал. Аз съм го наблюдавал как работи- той като хване кавала все едно отива в друга вселена, и аз само стоя с камерата и присъствам на магията. Когато се запознах с него, по същото време започнах да танцувам и народни танци. Никога преди това не съм се интересувал от български фолклор, напротив. Бидейки около Сашо, видях колко много му е дала България и си казах - ако на този човек му е дала толкова много, тя със сигурност е дала и на мен, но аз още не съм изследвал това. През 2018-а се върнах за пръв път от 23 години. Когато си в чужбина 23 години и се връщаш в родината, много неща ти минават през главата, всеки те пита – носталгия ли е, какво е? И Николай Докторов, друг прекрасен кавалджия и човек, тогава мой учител по кавал каза: „Ела да свирим в Поморие“. 400 човека имаше на фестивал, аз погледнах хората и разбрах, че точно това ми е липсвало 23 години. Хората! Хората са това, което прави България. Затова пътуваме с филма, за да можем да се срещаме един с друг и така да се обогатяваме."

Филмът завършва с послание - Александър Еплер подава кавала на Богдан Дарев, а след това го виждаме в ръцете на децата. Но освен интерес към музиката, това което Александър Еплер и „Кавал парк“ предават на хората нещо много повече - българолюбие.

"Еплер казва, че всички сме взаимосвързани - всеки от нас стои на раменете на някой друг. Дали ще сме в чужбина, тук, в политиката или в изкуството, ние стоим на раменете на прадедите си, а нашите деца ще стоят на нашите рамене. Фактически ние сме един организъм, една България. И това, което правим един на друг си го причиняваме сами на себе си. Мисля, че това е посланието на филма – да се обръщаме едни към други с любов, с благодарност“, казва ни режисьора Богдан Дарев и мечтае филмът му да се разпространи по кината в България: “Хората да видят нещо, което ще ги вдъхнови, ще ги докосне."

Филмът „Кавал парк“ има субтитри на английски език, а прожекцията в Дома на киното в София поставя началото на поредица от събития, посветени на 120-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и САЩ, организирани от МВнР, Дирекция „Америка“, Държавния културен институт и Изпълнителната агенция за българите в чужбина към МВнР.