Бианка Белова е призната за една от най-успешните и четени съвременни чешки писателки, а самата тя се гордее със своя български произход и казва, че всеки читател ще долови българска нишка в романите ѝ.

В България се издават много чешки автори,включително и романите на Бианка Белова. За по-малко от 5 години са преведени и издадени три от тях. През 2018 г. у нас излиза „Езерото“, за който е удостоена с най-престижната литературна награда на Чехия - Magnesia litera в категорията „Книга на годината“, /2017 г./. Творбата ѝ печели и Наградата за литература на Европейския Съюз.

„Писането ми носи най-голямо удовлетворение в живота”, казва авторката с български корени в интервю за чешкия печат. Там тя споделя, че докато е пред белия лист не се замисля за читателската аудитория, а остава сама със собственото си светоусещане и естетически критерии. Винаги се придържа към максимата, че е по-добре да не напишеш нищо, отколкото да направиш компромис с доброто съдържание.

В началото на май Бианка беше в България, за да представи последния си роман „Островът“ и да се срещне с българските читатели в Пловдив и София. „Романите на Бианка Белова излизат извън конкретното значение. Те не са еднопланови, а отвеждат към познати класически сюжети от Стария завет, от приказките от „1001 нощ“, към историите в класическите творби на Джовани Бокачо и т.н.“ – казва за творчеството ѝ бохемистката доц. Ани Бурова. 

„Всъщност аз пиша само на чешки, моят български не идеален. Не съм мислила, че романите ми ще се преведат и на български, но издателите проявиха интерес и поискаха да имат моето творчество в тяхното портфолио“, каза Бианка Белова и добави:

„Аз съм от Кърджали, моето семейство е от Родопите и там съм прекарала голяма част от детството си. Това е магическо място. Имам много сантиментални, носталгични спомени, към които с времето все по-често се връщам. Това са спомените на моето детство, много невинни и чисти, от времето, когато човек няма никакви проблеми. Спомням си старата къща на прабаба ми, когато се събуждах сутрин от звънците на кравите, които отиваха на реката. След това тази моя баба правеше родопски колаци, гарнирани със сладко от горски ягоди. Ние, децата отивахме през деня на реката и си запалвахме огън. Иначе аз съм родена в Прага. Баща ми, Бечо Бечев, е заминал в тази държава през 1963 г., още като студент. В Прага има българска общност и заедно празнуваме всяка година Трифон Зарезан. Брат ми много се занимава с българските традиции. Той се казва Георги Бечев, свири, пее и организира неща, свързани с родината. Има магазин за вълнени стоки в историческия център на Прага, внася родопски одеяла, чипровски килими и въобще традиционни изделия от вълна. Има много голям интерес сред чехите към тези неща. Мисля, че българите сме много обичани от чехите, те ни познават добре, защото са много чешките туристи, които идват да прекарват ваканцията си у нас. Виждам, че България у тях е оставила хубави спомени и само с приятни преживявания свързват името на страната.“ 

Сега, при гостуването си у нас, Бианка отново намери време да посети своите роднини в Кърджали, а също и да разгледа целия Пловдив и да се срещне с четящата публика там. Доволна е и от престоя си в София, където освен с хора, свързани с чешката култура и превод, имаше повод за срещи и разговор с любимия си български писател Георги Господинов, който наскоро беше номиниран за за най-престижната международна награда - "Букър", за романа си "Времеубежище".

„В момента чета Георги Господинов, много харесвам неговите романи. Грабва ме с това, че е много емоционален, сантиментален и мисля, че го вълнуват подобни теми, които вълнуват и мен, които има и в моето творчество. Това са детството и разказите, които сме слушали от близки и познати хора, оставили следа в нас.“

Снимки: БТА, Гергана Манчева