Бандонеонът е инструментът, който привнася душа в аржентинското танго. В онази мелодия, която обгръща живота в страст и история. На пръв поглед прилича на малък на акордеон. Истината е, че той притежава по-голямо акустично вътрешно тяло, много по-мобилен е и всяко едно движение на тялото се отразява пряко върху звука, който е по-дрезгав, по-докосващ и отличителен от акордеона и може да изпъкне над всеки един инструмент. Това разказва пред БНР Стоян Караиванов, първият български бандонеонист, който свири по класическата аржентинска система. Само преди дни младият българин се завърна от Германия с историческата първа награда (в четвърта категория) от Международния конкурс за акордеонисти в Клингентал. Престижното състезание се проведе между 7 и 13 май за 60-и пореден път, а 17-членното международно жури беше ръководено от проф. Щефан Хусонг. И въпреки че аржентинските ритми са подвластни днес на бандонеона, самият инструмент е създаден именно в Германия, където е бил използван по време на църковното богослужение във втората половина на XIX век. "Този форум е мястото, където винаги се е събирал елитът на акордеонното изкуство по света. Мои преподаватели са го печелили в едни от ранните му издания", казва Стоян:

"И когато те са ми разказвали истории за този конкурс, за подготовката, за преживяването и усещането да си част от него, за мен се превърна в една детска мечта да се явя и тайно да донеса голямата награда в България. През последните години българи са участвали в конкурса, но за съжаление не са стигали до челната тройка. Специално това участие го пазех в тайна. За пътуването ми знаеха само най-близките ми, защото исках да отида със спокойствие и да покажа най-доброто, на което съм способен и ако журито прецени, че то е достатъчно, да си тръгна с титлата. Тогава да споделя наградата, защото тя не е само моя лична. Това е награда за България. На този световен форум присъстват преподаватели от цял свят. Става въпрос за най-добрите акордеонисти в света, най-доказаните, с най-развити кариери и те видяха как един български бандонеонист може да отиде в Германия, да се яви на най-тежкия конкурс и да го спечели.“

Победите на родна и международна сцена не са чужди за Стоян Караиванов. През 2021 година той получава специалната награда "Олга Камбурова", в подкрепа на младите таланти от националната анкета "Музикант на годината", организирана от предаването “Алегро виваче” и Българското национално радио. Същата година прави своя успешен дебют със Софийската филхармония в зала "България"“, под диригентската палка на Константин Илиевски, като излиза на една сцена със световнопризнати музиканти като Людмил Ангелов, Цветан Недялков и Маргарита Калчева.

Отличен е с почетна грамота за показано високо изпълнителско майсторство от Българската академия на науките и изкуствата.

Започнал музикалния си път с пиано, след това с цигулка, преди три години в Италия Стоян открива мелодията на бандонеона и се влюбва. Заслуга за това има проф. Фабио Фуриа в Консерваторията "Джовани Пиерлуиджи да Палестрина" - Каляри, Италия. По-късно завършва и майсторския клас на световноизвестения бандонеонист Хуан Хосе Мосалини и специализира жанрова музика в Международен и национален център за акордеон и музика "Жак Морне" при проф. Жак Морне във Франция.

И въпреки че днес Стоян Караиванов официално е най-добрият бандонеонист в света, за него има нещо много по-важно, което следва от наградата му.

"За мен най-важното е, че България се завърна и вече ще се забелязва на акордеонните сцени по целия свят. И се надявам, че българските ми колеги ще се престрашат и ще участват в следващите издания на конкурса.“

Могат да го направят без страх от конкуренцията на Стоян Караиванов, защото голямата награда от Германия бележи и края на неговата състезателна кариера. Това е обещание, което той сам изпълнява пред себе си - да завърши колекцията си от отличия с голямата награда от Международния конкурс за акордеонисти в Клингентал. Ще продължи с нови музикални проекти, усъвършенстване в изпълненията на музиката от любимия му Астор Пиацола и преподавателска дейност. Веднага след завръщането си в София на 15 май, той застана начело на сформирания от него първи български танго оркестър "Либертанго", кръстен на едно от произведенията на Пиацола от 1974 година, в концерт от програмата на Европейския музикален фестивал в зала "България".

"Танго е пряк израз на това, което поетите се опитват, но не могат да изразят с думи: вярата, че битката може да е и удоволствие." Хорхе Луис Борхес

Снимки: Ани Петрова, Ирина Недева