Ако все още имате съмнения по въпроса, дали "мишката ще изяде книжката", т.е. дали някой ден няма да приключи интересът към книгите и мисията им да пренасят мъдростта  през вековете, то отговорът на този въпрос е категорично "не". Книгите никога няма да бъдат заменени от нито един компютър, докато сред нас има истински "рицари на писмеността", Те познават историята на буквите и древните корени на писмеността, а самото изписването на буквите за тях е изкуство. Всъщност, какво друго ако не опит за предаване на информация, са и онези прастари рисунки в пещерите, с които първобитният човек е разказвал за себе си. А колко изобразителни са писмените знаци на древен Египет и пергаментите от Изтока, които удивяват със своята художествена стойност.

Темата за раждането на буквите и на писмеността е много вълнуваща, защото може да звучи като естествена приказка за нашата човешка еволюция. И ако всички знаем как е еволюирал човешкият вид, то кой може да ни разкаже как е прогресирал интелектът му. В основата на тази умствена еволюция са тъкмо книгите.

На човешката памет, съхранена чрез писмените знаци и книгите, е посветил цялото си творчество художникът Диян Павлов от Плевен. Той, без да е историк, изкуствовед, музеен уредник или учител, успява да построи цял документален спектакъл и умело разказва исторически факти за пътя на буквите.

В родния си Плевен е изградил истински храм на буквите, наречен Творителница "О'Писменехъ". Там могат да се видят истински папируси, пергаменти, глинени плочки, йероглифи, руни, глаголически знаци и азбуки. Има дори дървено корито с вода, в което всеки може да се опита да  направи ръчна хартия. А в центъра на Творителницата стои работеща печатарска машина. Всичко е изработено от естествени материали, плод на усилията и уменията на Диян Павлов.

В началото била любовта към шрифта и първата му професия като художник на буквите върху рекламни плакати, с което се занимавал преди 1989г.  "Сега вече има цяло море от шрифтове и информация за тях, а това, което правя с Творителница "О'Писменехъ", се получи като от само себе си, сигурно в него проблесна Божествената искрица и затова вече 8-9 години привлича голям интерес" – казва художникът от Плевен:

"В Творителницата "О'Писменехъ" правя един моноспектакъл, който трае два часа и половина. В него хронологично разказвам за възникването на писменостите, средствата, начините и материалите за писане през хилядолетията, преминавайки през древен Китай,  Египет, Елада, Рим,  Средновековието. И стигаме до онзи революционен за човечеството момент, когато Йоханес Гутемберг създава системата за тиражиран книгопечат и демонстрирам на живо как е започнало книгопечатането. Аз отпечатвам един примерен текст в моето представление с помощта на реплика на Гутенбергова преса, нея също съм изработил сам. Другият момент в представлението е изработката на ръчната хартия по метода на китаеца Цай Лун. Той през 105г. открива начин за изработване на хартия с природни средства. Винаги казвам по време на моите представления, че човек не може да знае всичко. Достатъчно е да се интересува от това, което е пряко свързано с неговата трудова или любителска дейност. Но когато нещата са поднесени по занимателнен начин, хората винаги са любопитни да научат нещо ново, а и всеки ден използваме писмеността. Без нея ние нямаше да знаем как са живели хората преди нас."

И ако първата част в представлението "О'Писменехъ" е за изобретенията, то във втората, наречена "Школото", разказът е за Аспаруховите българи, които идват по нашите земи и носят прабългарските писмени знаци – руните. Те обаче бързо биват забравени в стремежа им да общуват със съседните страни - в администрацията на хана руните са заменени с  гръцки и латински букви, казва Диян Павлов:

"По-нататък разказът продължава с делото на Светите братя Кирил и Методий – Глаголицата. Кирилицата - дело на техните ученици, оставила следа не само в българската история, а и в европейската. Най-голяма е заслугата на братята Кирил и Методий за преборването на триезичната догма. Те успяват да извоюват правото и на български език, който често наричаме църковнославянски, но то е чисто българско наречие, да се извършват църковни служения в Източноправославните храмове, а това постижение е валидно и до днес. Отделна заслуга е и азбуката на  учениците на Кирил и Методий, която ползваме до днес – Кирилицата, и дори смятам, че трябва да я наричаме Българска азбука. По-нататък продължавам с онази малка „книжица“, която е написал Отец Паисий с много болка и в същото време с много любов към българския народ. Той сам тръгва да я разпространява по българските земи. В Котел среща поп Стойко Владиславов, който е запленен от думите в Паисиевата история. Преписва я и това е първият неин препис. И стигаме до другата „Българска библия", какъвто е Рибният буквар на Д-р Петър Берон. Той става наръчник за създаване на първото българско светско взаимопомощно училище в гр. Габрово. То е направено по взаимоучителната метода, при която по-напредналите ученици помагат на даскала при обучение на начинаещите. С това се поставя началото на българското светско образование. И сега, в навечерието на 24 май - празник на нашата писменост и култура, аз гостувам с това представление във Велики Преслав, старата българска столица. Канят ме в различни градове и села. Покана за гостуване дойде и от Народната библиотека в София, за която също съм  изработил  реплика на Гутенберговата преса. Може да се види в залата "История на книгата“ в самата библиотека."

Снимки: личен архив