Името на българката Ирен Величкова-Ямами се свързва най-вече с нейните дългогодишни изследвания върху бродерията, която се е усъвършенствала през вековете и се е превърнала от широко разпространен занаят в миналото в ценно изкуство в наши дни. И тъй като на все по-малко хора днес им остава време и търпение за бродерия, Ирен Величкова-Ямами се захваща да издирва и описва видовете бодове и фигурите, постигнати с тях. Ценната информация събира из България и при пътуванията си по света. Всичко е съхранила в книгите си "Архаични символи в бродерията", "България в шевици" и като автор в алманах на световната бродерия.

През 2014 г. Ирен Величкова се захваща да реализира една от най-амбициозните си и колоритни идеи - да ушие знаме на България в шевици. Уникалното тук е, че върху платно с широчина1,40 м е представена картата на страната ни, но вместо имената на градовете там са избродирани шевиците, характерни за традиционната носия в съответната област.

Идеята е провокирана от една карта на Българи от 1929 г., изработена от фолклориста Христо Вакарелски, върху която са представени костюмите на отделните географски области. Тогава Ирена си казала, че тя е човекът, който може и трябва да сглоби карта с истинските шевици от различни етнографски области. Това, че майсторката на "изящния бод" живее в Япония вече 35 години се оказало истинско предимство за родолюбивото дело. Освен че привлякла интереса на свои последователи в Япония, българката успяла да покаже картата с шевици от родината си и на различни международни изложения. С нея тя пътувала към Токио, Сан Франциско, Хамбург, София, Велико Търново.

Седем години след завършването на този своеобразен етнографски труд, "Картата на България в шевици" пристигна за постоянно в София. Тя е подарена на Националния исторически музей и наскоро зае своето място зад витрината в зала "Етнография".

"Много съм щастлива от факта, че "Картата на България в шевици" си е вече у дома, в истинския смисъл на думата. Музеите са пазителите на паметта на една нация, на нейното историческо минало, то е основа за градивно бъдеще" – казва Ирен Величкова-Ямами.

"Една година ми отне изработването на цялото пано. То съдържа 144 шевици, характерни за съответния регион на страната. Използвани са около десет видове бод. За да бъде съвсем като истинско знаме, тази карта беше осветена в православната църква "Св. Ал. Невски" в Токио през 2016 г. Аз нося българската шевица в гените си, едната ми баба е капанка /колоритна етнографска група от Северна България - бел. ред./. Другата ми баба е от Дупница и винаги около мен съм виждала бродерии и плетиво, а като дете съм помагала и при тъкането на стан. Всякакъв вид ръкоделие, което е било традиционно за българката, е минало през ръцете ми.

Ирен Величкова-Ямами прави сравнение между родината и страната, в която живее от десетилетия: "В Япония, като се каже чужденец, хората разбират Америка. Но когато се докоснат до колоритната култура на България, всички остават очаровани, замаяни и дори влюбени в страната ни. Отношението им към България е много добро, сърдечно и с разбиране, защото оценяват традицията. При тях е така – традицията се цени много високо и по достойнство” – добавя г-жа Ямами.

"Живеейки вече 35 години в държава, където традицията е на най-голяма почит и се пази без никакви съвременни вмешателства, и аз започнах да търся в традицията по-дълбок смисъл. На българските везбарки искам да пожелая, да спазват истинските стари и автентични шевици, които са издържали проверката на времето и наред с тракийските златни съкровища са част от цялостното ни културно наследство, което ни формира като нация."

Снимки: Гергана Манчева, Галерия Сердика, НИМ