Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Спешни мерки за спасяване на земеделието се очакват от новия кабинет

Снимка: БГНЕС

Днес е първият ден на новото, редовно правителство, а това е повод да си отдъхнат с облекчение може би всички сектори в българската икономика. Причината е, че ограничените правомощия на всяко служебното правителство до голяма степен възпрепятстват извършването на законодателни промени. А промените са жизнено важни, особено за развиващите се сектори, какъвто е българското земеделие. И така сред най-потърпевшите от дългия политически застой в страната се оказаха тъкмо животновъдите, производителите на сезонни плодове и зеленчуци, както и един от най-крупните браншове – производството на пшеница, слънчоглед и други зърнени култури. Най-сериозният проблем, който е на път да заличи цели селскостопански сектори, при това традиционни за България, е нерегламентираният внос на евтина продукция от чужбина.

Новото министерството на земеделието да започне да работи за националната сигурност на България, защото изхранването на населението е въпрос на национална сигурност, призова председателят на Националното сдружение на месо- и млекопроизводителите Танчо Колев. Той разкритикува политиката да се насърчава консумацията на заместители, вместо на истински продукти, което би довело до "пълно унищожаване на животновъдството в България". Свръхпроизводството на продукти от сухо мляко е довело до двойното понижаване на изкупната цена на прясното мляко у нас. За два месеца от лев цената е паднала на 50 стотинки, припомни Танчо Колев пред БНР - Ст.Загора.

"След края на това междувластие първият и най-важен въпрос е, да се реши проблемът в млечния сектор", казва в интервю за програма "Хоризонт" на БНР и Михаил Михайлов от Съюза на говедовъдите у нас.

До БНР бе изпратен и сигнал от единствените в страната фирми-производители на деликатеса от говеждо месо Горнооряховски суджук. Това е първият защитен български хранителен продукт от ЕС. Той обаче се произвежда само от висококачествено говеждо месо, а в България такава суровина вече почти няма, алармират те. Вносното месо от Румъния е с много добро качество, но е на завишени цени и в крайна сметка се отразява на цената на продукцията. Румяна Добрева е представител на една от месопреработвателните фирми в Горна Оряховица и споделя, че проблемът не е от вчера:

"Месодобивните породи са доста скъпи и тъй като те вече са изчезнали от България заради строгите регламенти, въведени в кланиците след влизане на страната ни в ЕС, затова и липсва говеждо на пазара. Тогава много от кланиците затвориха и дори и говедовъдите да отглеждаха животни, те нямаше къде да ги заколят. От това започна спадът в производството. Иначе има европейски програми, но трябва първо да се стабилизират нещата в управлението на страната, за да може да се отпуснат средства и за възстановяване на животновъдството."

Именно от бранша на месопреработвателите идва новият министър на земеделието Кирил Вътев. С встъпването си в длъжност той подчерта, че си поставя за цел "по-качествени и повече български храни от български суровини да достигат до трапезата на българина". Друга приоритетна задача ще бъде консолидирането на агрохранителната верига "от полето до масата", затова и оглавяваното от Кирил Вътев ведомство ще се нарича вече Министерство на земеделието и храните.

За земеделците Кирил Вътев е позната личност, но все пак едно е, когато човек стои от страната на производителите, друго е, когато влезе в ролята на министър и в политически кабинет – казва Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите пред Радио България:

"Нека да видим каква политика ще следват и какви решения ще вземат. Естествено, от Асоциацията, първото нещо, което правим при назначаване на ново управление в Министерството, е да поискаме среща и искаме да знаем какви политики то ще следва, как ще работи с нас, каква ще бъде комуникацията ни и т.н. Не се чувстваме удовлетворени от мярката /удължаване с 3 месеца на забраната вноса на пшеница от Украйна – бел. ред./, защото тя обхваща само 4 култури и техните производни. Това на практика я прави недостатъчно ефективна. Ние вече няколко пъти казваме, че нерафинираното олио задължително трябва да влезе в списъка със забрани, за да има мярката по-добър ефект върху пазара в България. Същото важи за сухото мляко и меда, колегите – животновъди и пчелари, са също много зависими от вноса на големи количества. Така е и за плодовете и зеленчуците. Искаме да има български на пазара, а внасяме такива с непроверен произход и това подбива родната продукция, после се чудим къде изчезна вкусният български домат. Така  постепенно българските производители ще се откажат да произвеждат тези култури, ако няма рентабилност в работата им."

Снимки: БГНЕС



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

В личен план 60% от българите са доволни от 2024 г., оптимисти за 2025 г. са 47%

Близо 2/3 от българите са заявили, че са били щастливи през 2024 г.  Отрицателно отговарят 26%, в традиционното за края на годината проучване на "Тренд", поръчано от в-к „24 часа“. Личният живот, семейството, социалният кръг и работата са основни..

публикувано на 20.12.24 в 12:08

Отварянето на граничния преход Рудозем – Ксанти е историческо събитие

Роднини от двете страни на границата чакат да се възстанови вековен маршрут, който свърза Родопите с Беломорието. На 1-ви януари 2025 г., след падането на шенгенската граница  "тихият" път от Рудозем към Ксанти отново ще стане "озвучената долина"...

публикувано на 20.12.24 в 12:00

По съседски: Събития с балкански адрес

Албания и Черна гора отбелязаха напредък в евроинтеграцията през 2024 г. Лидерите на ЕС се срещнаха на 18 декември със своите колеги от Западните Балкани. Председателката на Еврокомисията Урсула Фон дер Лайен призова за търсене на решения и..

публикувано на 20.12.24 в 12:00