Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Преди 100 години на 9 юни насилието поражда кръговрат от преврати

4
Снимка: БГНЕС

Навършва се един век от паметната дата 9 юни, когато пред 1923 г. с военен преврат е свалено правителство на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) начело с Александър Стамболийски. Според историографията от времето на социализма (1944-1989 г.), става дума за „фашистки преврат“, но по това време фашистка партия има само в Италия и тя управлява от октомври 1922 г. до 1926 г. в коалиционно правителство с останалите партии в страната.

Режимът, установен от БЗНС и наричан „Оранжева диктатура“, е не само крайно ляв, но и доста близък по методи и политика с фашистите на Бенито Мусолини. Земеделците идват на власт в България след неуспешен опит за преврат през 1918 г. при т. нар. „Войнишко въстание“ и поражението в Първата световна война. Утвърждаването на БЗНС на власт става също с помощта на победителите от Антантата, защото Александър Стамболийски приема да подпише Ньойския диктат през 1919 г.

Подобно на класовата теория на руските болшевики, Стамболийски въвежда съсловна теория. Според нея селското мнозинство е потискано от паразитното градско съсловие и то трябва да бъде подчинено. Стамболийски тероризира лидерите на старите буржоазни партии. Вкарва ги в затвора. Заплашени партиите се обединяват в коалицията „Народен сговор“. Но водачът на новата формация - дипломатът и журналист Александър Греков, е убит през 1922 г. Обществото е убедено, че зад покушението стои режимът на БЗНС. Начело на Сговора застава проф. Александър Цанков.

Управлението на БЗНС се оплита в корупция, синдикални стачки и съмнителни атентати. Настройва срещу себе си интелигенцията, църквата, остатъците от армията и демобилизираните офицери във Военния съюз. Изпълнявайки своите задължения към страните победителки в Първата световна война, Стамболийски погазва правата на македонските българи. Влиза в конфликт с влиятелната им организация ВМРО и допуска сръбски военни да атакуват базите на ВМРО в Пиринска България. Александър Стамболийски променя избирателния закон и на изборите през 1922 г. при спечелени 52% от вота взима 212 от 245 места в парламента. Създава „Оранжева армия“ за борба срещу политическите си противници. 

Конници от Оранжевата гвардия в Хасково

Народният сговор, Военният съюз и ВМРО остават без легални, демократични възможности за противопоставяне на режима и организират преврата на 9 юни. Държавният глава цар Борис III не подкрепя насилствената промяна. Младият монарх се бои от реакцията на Европа. Но приема наложените му реалности и подписва указа за създаване на правителство с премиер Александър Цанков и министри от всички партии без БЗНС и комунистите. Царят поставя условието, да бъде запазен животът на Стамболийски, но земеделският водач е убит от паравоенни на ВМРО. 

Елитът на БЗНС бяга в Сърбо-Хърватско-Словенското кралство и се включва в поредицата от опити на Белград и Москва за организиране на военни преврати в България до 1926 г. Иронията е, че знакови офицери провели превратите през 1923 г. и на 19 юни 1934 г., движат и комунистическия преврат от 9 септември 1944 г.

Снимки: БГНЕС, lostbulgaria.com, Kъща-музей на Александър Стамболийски, Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Софиянци се тълпят да прочетат царския манифест с указа-закон за новата власт на превратаджиите

Български уроци – защо един военен преврат не води до "обнова"?

Преди 90 години, на 19 май 1934 г., движението "Звено" и Военният съюз в България извършват безкръвен преврат. В името на модернизирането на страната, наречено "обнова" те премахват Търновската конституция , забраняват партиите и македонската..

публикувано на 19.05.24 в 05:30

Пуснаха сребърен медал с театрална маска от Хераклея Синтика

Сребърен медал с изобразена древна театрална маска е създаден по повод откриването на античния град Хераклея Синтика край Петрич. Керамичната театрална маска от II-III век, която краси медала, е намерена по време на разкопки и е изложена в..

публикувано на 18.05.24 в 10:28
Участнички в конкурс за красота „Царицата на плажа“. 1936 г.

Модата от средата на XIX в. до средата на XX в. показва Държавният архив

"Модата в огледалото на едно столетие – от средата на XIX в. до средата на XX в." – под това заглавие Държавна агенция "Архиви" представя в експозиция с над 120 снимки и оригинални артефакти промяната в облеклото и аксесоарите в един от..

публикувано на 16.05.24 в 08:30