Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

С България в сърцето:

Карен Алексанян – арменецът, който ни напомня, че кирилицата е свята, а Плиска е градът за всенародно поклонение

7
Карен Алексанян
Снимка: личен архив

На пръв поглед няма нищо необичайно в това – един чужденец да посети България, да срещне тук своята спътница в живота, да заобича страната ни и да се установи да живее тук, като в своя втора родина. Така, точно преди 30 години един бизнесмен от Армения посещава България само за седмица, а после съдбата му поема в съвсем нова посока. 

Невероятна е личната история на Карен Алексанян, който се установява в България през 1993 г. Тук създава семейство, но не само това, превръща се във възторжен поклонник на българската писменост, история и култура и всячески се стреми да популяризира достойнствата ни пред света. През 2015 г. Алексанян купува земя и със собствени средства създава културно-исторически комплекс "Двор на кирилицата" в гр. Плиска (близо до Шумен). В единствения в света музей, посветен на кирилицата, той поставя скулптури на буквите, както и паметници на Светите братя Кирил и Методий и Свети цар Борис Покръстител български. 


Впоследствие, Алексанян създава там и Алея на писателите, където има не само бележити родни творци, но и чуждестранни автори, творили с кирилските букви. Причината арменецът сам да купи земя и с банков заем да изгради „Двора на кирилицата“ е неговото убеждение, че това е християнска азбука, създадена, за да може с нея да се напише Библията, Затова и всичките 30 букви от кирилицата са святи символи. „Никой не знае кой е създал гръцката азбука, латиницата е създадена от езичници, а кирилицата е създадена от светци – Светите Седмочисленици“ – казва Карен Алексанян. 


Днес тези букви използват над 250 милиона души по света, от 200 народности. За всичките тези 8 години, откакто съществува "Дворът на кирилицата" той е посетен от над 200 000 гости от страната и чужбина, а според Карен тук трябва да дойде всеки българин, за да разбере, че наистина е наследник на история, с която трябва да се гордее.


"Всички чужденци, включително и гости от официални делегации, на които са били показани и разказани фактите около нашата писменост, вече се отнасят с по-голямо уважение както към България, така и към българския народ. Не съм получавал обаче досега нито помощ, нито дори морална подкрепа от българските официалните институции" – казва с огорчение арменският гражданин. Иначе Карен Алексанян е носител на ред отличия у нас и в чужбина.  (През 2018 г. е награден с Почетен знак от Народно събрание за опазване на културното наследство. През 2019 г. получава Почетен знак на Община Горна Оряховица за принос в духовния живот на национално ниво, а на 26 юни 2020 г. е удостоен със званието “Почетен гражданин” на град Плиска). 


Въпреки безспорните заслуги за популяризирането на българската култура пред света, 30 години той живее тук със статут на постоянно пребиваващ чужденец в България. По тази причина български общественици, дейци на културата и граждани създадоха инициативен комитет, който бързо набра обществена подкрепа и през април 2021 г. внесоха искане при президента на България да бъде дадено българско гражданство на Карен Алексанян. През всичките години той се е въздържал да заяви това свое желание, заради бюрократичните спънки и както сам казва "чиновническия произвол", на който са попадали други като него, дошли в България:

"Това е успех на българското гражданство, защото хората се наложиха над администрацията и благодарение на тях сега аз получих българско гражданство (на 06.06.2023 г.) Но трябва да действаме, няма нужда от много думи. Всички чужденци, които кандидатстват чакат за разрешение от 4 до 6 години минимум. Стават да се редят на опашки още от 4 часа сутринта, сблъскват се с враждебно отношение от чиновниците и в много случаи им е отказвано. Група интелектуалци и подписка с над 10 хил. души подкрепиха моята кандитура за гражданство и пак целият процес отне повече от две години. А какво да очакват обикновените хора, зад които не застават такива инициативни граждани. Затова законът трябва да се промени в България. Трябва бързо и с предимство да се дава българско гражданство поне на бесарабските българи, защото те много по-бързо получават румънско гражданство".

А особената грижа и любов на Карен Алексанян към България се побира в едно име – Плиска. Според арменеца, този град носи цялата памет за величието на държавата и то още в първите векове след нейното създаване. Затова днешното състояние на града предизвиква гняв и негодувание у Карен, който всячески се опитва да пробуди българското общество, което сякаш е забравило за местата, свързани с най-славните моменти от  родната история. "Нямаме право да се оправдаваме, всички имаме вина за това, че векове наред Плиска е забравена, че в този град нищо не се прави", отбелязва Карен и добавя:

Голямата базилика в Плиска
"Сега ние всички заедно трябва да популяризираме този град, защото това е истинското лице на България. Дошло е време целият народ да се обедини и ако властите не ни подкрепят, ние, обществото, ще приложим своя натиск върху тях, да ги убедим, че трябва да възстановим Голямата базилика в Плиска, тя е като майка на цялата българска църква, защото има и такова поверие, че България ще тръгне на по-добър път тогава, когато се възстанови Старата базилика в Плиска. Това поне можем да направим и сме длъжни всички да помогнем, да сме заедно. Сега тя е консервирана, но такава църква не ни е нужна. В един храм се влиза, за да запалиш свещ, да се помолиш. На нас не ни е е нужно само да виждаме старите добре консервирани руини. Трябва ни възстановена църква, за да влезем там и да се поклоним, както е било преди повече от 10 века. Ако това не е наш национален приоритет, то какво друго би могло да бъде"?

Снимки: dvornakirilicata.bg, Facebook / dvornakirilicata, Facebook / Карен Алексанян, БНР-Шумен
По публикацията работи: Иван Петров

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Проф. Теодора Драгостинова

Проф. Теодора Драгостинова изследва исторически процеси на Балканите от Щатския университет в Охайо

През 1920 г. една млада жена с деветмесечно бебе е поставена пред тежък житейски избор – да остане в София при своя съпруг, да замине при родителите си в Одрин или да избере установилия се в Солун брат. След два месеца на разпити, молби, писма и..

публикувано на 16.12.24 в 10:35

Александра Карастоянова-Херментин се нарежда сред съвременните композитори, признати в цял свят

Неотдавна австрийският град Залцбург присъди най-висшето си отличие в областта на изкуството и културата на композиторката от български произход Александра Карастоянова-Херментин. И макар от десетилетия да присъства с творенията си, а в началото на..

публикувано на 04.12.24 в 10:15
Нуредин Нурединай

Нуредин Нурединай от Гора: "Трябва да се върнем към човешките ценности и да опазим идентичността си"

Нуредин Нурединай  произхожда от историко-географската област Го̀ра в Североизточна Албания, в която 90 % от жителите се самоопределят като българи ( Преброяване`2023 ) .  В Албания най-много са българите в Кукъска Гора и Голо Бърдо..

публикувано на 24.11.24 в 20:15