България е сред най-богатите на археологически паметници държави в Европа, а мащабният археологически комплекс Перперикон в Източните Родопи не спира да изненадва своите изследователи. Последните новини са свързани с детайли за разкрит там древен храм на водата, или т.нар. "нимфеум". Това историческо откритие поднесе нови възможности за разбирането на древната история на този регион, посочи пред БНР известният историк и археолог проф. Николай Овчаров.

• Продължават проучванията на археологическия комплекс Перперикон

Проучванията на изследователя и неговия екип подкрепиха хипотезата, че в Южния квартал на Перперикон се е намирал храм на водата или нимфеум, датиращ от II-III век. Този храм бил посветен на нимфите – митологични духове на водата, които се вярвало, че обитават водни извори и водоеми.

"Храмът на водата" е бил един от първите обекти, които са се явявали пред пътниците, пристигащи в Перперикон през римския период (II-Vвек) – потвърди проф. Николай Овчаров в интервю на Мария-Мира Христова от БНР-„Хр.Ботев“.

"Именно тогава в Южния квартал, който ние вече 7 години проучваме, се е влизало през една седловина – там е минавало разклонение от пътя, който е свързвал античния Пеперикон с Via Egnatia (прочутият път Константинопол – Рим), който минава по брега на Егейско море. След като проучихме напълно Акропола, т.е. укрепената част на Перперикон, през последните няколко години ние се занимаваме с този много интересен Южен квартал, като бяхме изненадани от това, което той ни предложи."

Проучването на района доказало, че кварталите на скалния град не са изпълнени като бедни жилищни помещения – напротив:

"Оказа се, че Южният квартал, особено през римския период е бил буквално покрит с култови съоръжения – пояснява изследователят. – Вече споменатият Храм на водата е бил една огромна цистерна където се е събирала водата за битови нужди на квартала. От друга страна обаче, фасадата е била направена с колони, статуи и корнизи. В нея е имало чешма, от която пътниците да пият вода. Влизайки навътре, са ги посрещали храмове на различни богове, както и мавзолеите на най-богатите граждани на Перперикон, т.е. Южният квартал се оказа една грандиозна изненада, защото тази обширна тераса през римския период е използвана изцяло за култово строителство."

Според археолога храмовете на водата са сравнително редки по нашите земи, като традицията за изграждането им тръгва от Древна Гърция.

"Някога, в Омировите времена, водните божества – нимфите, са почитани в природна среда. По-късно обаче, започват да се строят сгради, като през римския период те придобиват невероятна големина. Класически пример е седеметажният нимфеум в Рим, разрушен от папите през XVI век. В римския период се обединяват функциите – към божествата на нимфите с битовите нужди на хората – цистерните за питейна вода, които за един планински град са от жизнена важност."

Откритията на Перперикон са плод на планомерна дейност от четвърт век насам. Екипът на проф. Николай Овчаров изважда от забравата на времето този град, като го разкриват буквално метър по метър.

"Акрополът е напълно завършен, в Южния квартал сме напреднали много", обяснява историкът и пояснява, че работата върви по-бавно и поради факта, че "през последните 2 години държавата абдикира и престана да финансира Перперикон и други 5 приоритетни археологически обекта в страната". Сега Община Кърджали е застанала зад археолозите и се очаква, че след 2 до 4 години България ще има един цялостно разкрит античен град – с Акропола и Южния квартал, които са основните части на Перперикон.

"В момента кипи неистов труд. Едновременно с археологическите работи се осъществяват два европейски проекта – почти е готов посетителският център (един дворец от мрамор и гранит в подножието на Перперикон), а от няколко седмици се реализира проект за 8 млн. лева, в който реставрираме 13 сгради в Акропола, средновековната църква в подножието, която ще посреща посетителите на Перперикон, водохранилището с нимфеума, за което стана дума, и това, което може би ще бъде перлата на Перперикон – голямата раннохристиянска базилика в Южния квартал. Тя е с дължина почти 40 метра и е най-голямата църква в Родопите, откривана до този момент, която се реставрира и ще бъде с оригиналните си колони, капители и височина до 3 метра – един изключително импозантен паметник" – разкрива проф. Николай Овчаров.

От него разбираме също, че ключът на Перперикон е бил дарен на папа Франциск. Става въпрос за прекрасна реплика на сребърния ключ, открит в античния родопски град, заключвал ковчежето на епископите. Именно това е бил подаръкът, който българската делегация, водена от главния мюфтия на мюсюлманите в България, са поднесли по време на аудиенцията си при папата във Ватикана тези дни.

• Главният мюфтия се срещна с папа Франциск във Ватикана

Редактор: Елена Каркаланова