Всяка година в навечерието на 15 септември възниква любопитният въпрос: Защо точно на тази дата започва учебната година в България, винаги ли е било така и как е протичал учебният процес? Отговор дават исторически данни за началото и края на учебната година по българските земи преди и след Освобождението (1878 г.) и в съвременна България, които се съдържат в отчети, правилници, наредби и други документи, съхранявани в Националния музей на образованието в Габрово.
"През Възраждането в килийните училища, които се създават през XVIII и началото на XIX век и дават предимно религиозни знания, учебната година не е свързана с конкретна дата – разказва историкът Веселин Лазаров, главен уредник в музея. – На места се преподава само през зимата, на други – през цялата година, а училището затваря врати само по време на църковните празници. По-късно, във взаимните училища, също липсва точна дата на началото и края на учебната година. Рамките се определят най-вече от т. нар. "спазаряване на учителя", което обикновено се случва за 6 месеца – от Димитровден (26 октомври) до Гергьовден (6 май)."
От средата на XIX век се пристъпва към изработването на школски закони, които установяват и по-определена като време учебна година. Тя започва в края на август или началото на септември и завършва през юни, като за децата, ангажирани със земеделска работа, обучението започва 2-3 месеца по-късно.
Въпросът за продължителността на годината постепенно се решава на учителските и епархийските събори през 70-те г. на XIXвек. На събора в Шумен от 1873 г. се изработва "Устав на селските училища", според който учебната година за тези деца трябва да бъде 9 месеца. На този събор се приема като задължително началното образоване на децата, а учебната година да започва от 15 септември точно след Кръстовден (14 септември).
"След Освобождението традицията не се прекъсва – продължава Веселин Лазаров в интервю за Радио България. – Законодателните актове постепенно изграждат, оформят и регламентират училищна организация, която в общи линии съществува и днес. През 1879 г. с циркулярно писмо на проф. Марин Дринов, по това време управляващ Отдела за народното просвещение и духовните дела, се определя за начало на учебната година датата 1 септември. На следващата година е взето решение нейната продължителност в градовете да е 10 месеца, а в селата между 7 и 8 месеца поради участието на децата в селскостопанската дейност. Тази законова рамка се запазва до 1885 г."
По времето на просветния министър Стоян Омарчевски (при управлението на БЗНС 1920-1923) са извършени редица реформи в образованието, включително и в организацията на учебния процес. Учебната година за градовете трябва да започва на 15 септември и да завършва на 12 юли, за селските училища тя завършва месец преди това – на 15 юни, а по време на Първата световна война краят на учебната година се запазва и само в градовете децата приключват три седмици по-рано.
"Промяна има през 1952 г. и тя е свързана с рамките на учебната година под влияние на образователната система в Съветския съюз – от 1 септември до 30 май. Тогава е въведено и наклоненото писане с лилаво мастило, четири учебни срока, петобалната система за оценяване на знанията и т. н. Моделът се оказва неприложим за българската образователна система, която е с дългогодишна традиция – обяснява Веселин Лазаров – и от 1957 г. до днес началото на учебната година е 15 септември."
През 2011 г. тогавашният министър на образованието Сергей Игнатов прави неуспешен опит за връщане на старата дата 1 септември. Още едно предложение – учебната година да започне от 1-ви и или 7-и – е направено през 2022 г. Но учениците отново ще прекрачат прага на школото днес, на 15 септември. На добър час!
Снимки: Национален музей на образованието – Габрово (НМО – Габрово)
Отговор на въпроса защо не е завършена процедурата за назначаването на предложения от външно министерство кандидат за български посланик в Украйна трябва да се търси от ведомството. Това посочват от прессекретариата на президента Румен Радев по повод..
Съпредседателят на ДПС и председател на парламентарната група на движението Делян Пеевски е изпратил до вътрешното министерство и агенцията за национална сигурност доклада за дейността на Временната комисия от 49-ия парламент за разследване на..
Българите изпреварват своите съседи, изминавайки зад волана средно годишно над 21 000 км, предаде БГНЕС. Зад тях по километраж са сърбите, които изминават годишно 20 028 км. Румънците изминават 20 338 км. Унгарци и хървати също пътуват по-малко -..
396 са регистрираните български училища в чужбина за учебната 2024/ 2025 година. Те се намират в 43 държави на шест континента , като от тях 17 са към..
През последните две седмици пожарите в България изпепелиха стотици хиляди декара с дървета, десетки къщи в Странджа пострадаха, цели стада бяха..
Полицейско куче, обучено да открива експлозиви, и неговият водач Богдан Димитров от Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ са вече в Париж и..