На 22 септември 1908 година, три десетилетия след освободителната за страната ни Руско-турска война 1877-1878 г., България обявява своята независимост от Османската империя. Така бленуваната от българите независимост не се осъществява веднага, защото Санстефанският договор (19 февруари 1878 г.), който слага край на войната и очертава границите на изконните етнически територии на България има временен характер.
Истинската съдба на българите се решава няколко месеца по-късно на 13 юли в Берлин. Там Великите сили подписват договор, който разпокъсва земите, населени предимно с българи.
В Северна България е сформирано васалното на Турция Княжество България, на юг от Стара планина – автономната област Източна Румелия, а обширни части от населените с българи земи, в Тракия и Македония, са оставени под пряката власт на султана. Така борбата за национално обединение и независимост се превръща в основна цел на младата българска държава през първите десетилетия на съществуването ѝ. Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 г. е първата стъпка в тази посока. Следващата, а именно обявяването на пълна независимост от Османската империя, трябва да изчака до 1908 г.
В международен и вътрешен план, България се намира в неизгодна позиция – все още зависима юридически от Високата порта, тя търпи редица ограничения. Макар и свободна, остава единствената държава на Балканите, която все още не е получила пълна независимост. Опити за прокламиране са замисляни няколко пъти, но едва през 1908 г. външнополитическата обстановка е подходяща за този важен за бъдещето на страната ни акт.
В Османската империя избухва т. нар. Младотурска революция, върху която изцяло се съсредоточава вниманието на империята. Именно тогава Австро-Унгария решава да анексира двете бивши османски провинции Босна и Херцеговина, нарушавайки първа Берлинския договор. В същото време избухва стачка в Източните железници – концесионна западна компания, която оперира и във васалните земи на Османската империя. Налице е обща слабост на тогавашния турски режим и младата българска дипломация не пропуска да се възползва от ситуацията. Правителството начело с Александър Малинов убеждава българския княз Фердинанд да обяви независимостта на България.
За място на тържественото събитие е избран старопрестолният град Търново. Князът, обявен на 22 септември 1908 г. за "цар на българите", провъзгласява независимостта на България в храм "Свети Четиридесет мъченици" с манифест, който след това е прочетен и пред народа – в историческата крепост Царевец. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя.
В Златния фонд на Българското национално радио е запазен запис на великотърновския актьор Сава Димитров, който се превъплъщава в ролята на Фердинанд, за да прочете манифеста, обявяващ независимостта:
"...За да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената, на 6 септемврий 1885 година, България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят. Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!", се казва в Манифеста.
Независимостта на България, тържествено обявена в Търново, още в самия ден е отбелязана из цялата страна. Особено знаменателен е празникът в черноморския ни град Бургас, където за пръв път звучи Химнът на независимостта. Автор е Георги Шагунов – капелмайстор на 24-ти пехотен Черноморски полк. Химнът обаче остава забравен дълги години. Намерен в архивите на композитора, той е върнат към живот в началото на новото хилядолетие.
Признаването на независимостта на България е дълъг процес, за който работят всички правителства на следосвобожденска България. След сложни преговори на 6 април 1909 г. независимостта на България е призната официално от Високата порта. Така държавата ни се превръща в пълноправна на другите страни и 30 години след Освобождението отново се появява на картата на Европа.
В новата ни история 22 септември е обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г.
Редактор: Десислава Семковска
Снимки: БТА, БГНЕС, gabrovo.bg, bg.wikipedia.org, архив
В осмата неделя след Възкресение Христово отбелязваме един от най-важните празници за християнството – Петдесетница. В този ден Светият Дух – Третото Лице на Светата Троица слиза на земята, за да осени дванайсетте апостоли, събрани на молитва..
Всяка година в съботата преди големия християнски празник Петдесетница Църквата отбелязва втората за годината Задушница, която народът е нарекъл Черешова задушница, защото винаги съвпада със сезона на черешите. В календара на Българската..
България продължава да бъде единствената европейска страна, която няма мемориал за жертвите на тоталитаризма. Този срамен факт, белязал като дълго нелекувана язва съвременния статус на обществото ни, за поредна година беше припомнен на 1 юни, когато..
На 12 юли през 1991 г. Седмото Велико Народно събрание приема новата Конституция на България и се саморазпуска, припомня БТА. Това е първата нова конституция..
Ясно
Разкъсана облачност
Променлива облачност; възможно е да превали