Два протеста, обявени за един и същи ден (19 септември) в София диктуваха дневния ред на правителството, а и на обществото ни от началото на тази седмица. За разлика от друг път, и двата бяха не с политически, а изцяло с искания за финансова подкрепа от страна на държавата. Става въпрос за сектори, които дават поминък на стотици хиляди българи, но въпреки това оставени да се развиват хаотично и без защита и стратегия от страна на държавата.
Единият сектор е въгледобив и енергетика, който в момента е основният потърпевш по пътя към установяване на зелена икономика, но от справедливото преструктуриране на мините до голяма степен зависи и стабилността в държавата. Вторият сектор, който излезе на национален протест пред сградите на властта в София е този на земеделците, засегнат най-вече от вноса на по-евтино жито, слънчоглед и други суровини и продукти от Украйна. Недоволството на земеделците обедини производители от всички браншове (с изключение единствено на тези, заети с оранжерийно производство). Още в понеделник – 18 септември, те започнаха да струпват тежка земеделска техника на основни пътни артерии на страната, като кръговото кръстовище край гр. Сливен, където минава трафикът между Северна и Южна България. В утрото на 19 септември близо 600 трактора и комбайни чакаха на входа на столицата, за да се включат и блокират трафика на големия град.
До ескалация на напрежението обаче не се стигна. Представителите на браншовите организации в земеделието и синдикалните представители на миньорите проведоха конструктивни разговори в Министерския съвет и там лично премиерът Николай Денков обеща конкретни стъпки и срокове, с които правителството се ангажира в отговор на протестните декларации.
За производителите на слънчоглед дойде добрата новина, че в близко време няма да има внос на суровината от Украйна, а ще се преговаря за определена квота за внос на слънчоглед за България, която да е съобразена с възможностите на българските преработватели. По отношение на останалите земеделски продукти, засегнати също от вноса от Украйна, Денков увери, че за тях също се водят преговори и е възможно да се потърси двустранна договореност между България и Украйна.
В отговор на искането за изплащане в кратки срокове на компенсациите за производствени разходи, нараснали заради войната, министър-председателят увери, че държавата има готовност това да стане до 30 септември. 150 млн. лева от тази помощ вече са отпуснати, а останалите 63 млн. са подготвени да бъдат отпуснати буквално до дни – уточни министърът на финансите Асен Василев. С тази помощ земеделците ще бъдат подпомогнати, след като отпадна забрана за внос на зърно от Украйна, а това сега позволява да се гарантират постъпления в бюджета с цел помощ на засегнатите производители.
Още - ще се търсят резерви в бюджета за целеви помощи в земеделието и, в същото време, да се понижи крайната цена на продукцията, която стига до потребителя – увери финансовият министър. Асен Василев подчерта, че извън проблемите на вноса стават много нерешени въпроси, като грешно структуриране на субсидиите и начините на подпомагане, както и много несвършена работа по цялата верига на себестойност на земеделската продукция.
Представителите на браншови организации в земеделието не бързат с оттеглянето на протестната блокада от София, остават да чакат детайли по финансовата подкрепа в земеделието. Те обаче си тръгнаха с надежда след срещата в МС, тъй като, по думите им, за пръв път усещат загриженост и желание да се решават бързо проблемите от страна на държавата.
Миньорите също успяха да постигнат важни договорености по исканията от протестната си декларация. Ще има Национално споразумение за справедлив преход, в което детайлно държавата се ангажира да обезпечи финансово всички социални и екологични проблеми, които ще възникнат от затварянето мините и въглищните централи и то да обхваща периода до 2038г.
Ключов момент е основаване на Държавно предприятие за конверсия на въглищните райони, по подобие на Държавното предприятие, създадено при затварянето на четири блока от атомната електроцентрала „Козлодуй“. Целта е то да дава работа на всички миньори, енергетици, инженери, конструктори, останали без работа заради промените в отрасъла. По мнение на специалисти от КНСБ това предприятие ще е нужно и след 2038г., защото и след това продължават дейностите по рекултивация и трансформация на въглищните мини. Средства за тази дейност обаче няма как да дойдат по линия на Европейски фондове, затова министър-председателят Николай Денков пое ангажимент от името на държавата към миньорите и енергетиците и до 15 октомври ще бъде факт исканото от тях Държавно предприятие за районите на Перник, Кюстендил и Стара Загора.
Архитектурният резерват Арбанаси край Велико Търново е сред най-предпочитаните дестинации за туристите. Особено притегателни са средновековните манастири и църкви, една от които носи името "Рождество Христово". Арбанашките църкви са музейни обекти, служение..
През нощта валежите ще отслабват, в Западна България временно ще спрат. Ще духа слаб до умерен вятър. Минималните температури ще са между минус 4° и 1°, в София – около минус 4°. Утре ще бъде предимно облачно и след обяд отново ще има валежи от сняг,..
Оценките на българите за изминалата година в личен план трайно и рязко се отличават от тези за ситуацията в страната и света. Според 22% от сънародниците ни 2024 г. е била по-добра за тях и семействата им, срещу 24% - по-лоша. 54% не намират промяна...
В четвъртък ще е облачно. Валежите ще продължат и ще са значителни в Централна Северна България, където ще пада сняг. Във високите котловинни полета в..
Петдесетина жители на селата Крупник и Полена от община Симитли вечерта на Бъдни вечер замеряха с яйца клиентския център на "Електрохолд", съобщи БГНЕС...
България скърби за загубата на човешки живот при катастрофата на пътническия самолет на азербайджанските авиолинии в Казахстан. Това написа президентът..