Протести на миньори и енергетици, които блокират а пътища и ключови места в страната продължава вече четвърти ден. Заетите в сектора са против публикуваните на страниците на Министерството на енергетиката Териториални планове за справедлив преход на въглищните райони Стара Загора, Перник и Кюстендил, и отказаха да се отзоват на поканата за среща, отправена от премиера в неделния ден.

"Управляващите да намерят начин да дойдат при нас, за да преговаряме, ние оттук няма да мръднем, каквото и да се случи. Министърът казва, че до 2038 г. няма да се затварят мощности, но в плана пише до 2030 г. - ограничаване до 1600 мегавата. Това, ако не е спиране, какво е?" - попита риторично Георги Господинов, председател на КНСБ в "Мини Марица-изток".

След извънредното заседание на МС, премиерът Николай Денков увери, че вече се работи по възможности, хората, заети в тези централи, да могат да се преквалифицират и да намерят нова реализация в същия регион. Според премиера „работата в територията на мините - по тяхната рекултивация и трансформация, така че да бъдат използвани за развитие на бизнес, индустрия, нови технологии - ще продължи поне 10 години, след като бъдат затворени мините, така че всъщност работа за хората в този регион, с тази квалификация ще има още много години, след като бъдат закрити ТЕЦ-овете и мините като източник на въглища“. Работещите в бранша не са вдъхновени и от възможността да получат до 36 заплати, ако решат да напуснат работата си в мините.

Според председателя на независимата синдикална федерация на енергетиците в България Марина Митова протестите ще продължат, докато не се изгради наново доверието между правителството и заетите в сектора: „Топката е във властта. Искаме да видим ангажимент, не само приказки“ – заяви тя пред БНР, коментирайки, че хората се дразнят от липсата на конкретика: "Чуват, че ще има инвестиции. Чуват, че ще има работни места, но там е пожелателно…Хората искат да останат да работят, а регионът им да процъфтява“:

"Трябва да се намери баланс. Държавата преди всичко трябва да преследва собствените си цели – икономически, социални, всичко в пакет. Липсата на енергийна стратегия е основният проблем на нашата държава. Не можем да се движим хаотично. Всяко решение в енергетиката – ако бъде взето днес, то ще има отражение след 10 години. А ние се движим на сляпо години наред. Всяка следваща власт има свое собствено виждане, взима хаотични решения. Никоя друга държава няма такова безхаберие", коментира още Марина Митова.

„В момента през тези ТЕЦ-ове се осигурява между 40 и 60% от производството на базова електроенергия. Докато не намерим техническо решение на този въпрос, всичко друго, което би било направено, ще е безумие“- категоричен е президентът на КТ "Подкрепа“ Димитър Манолов: 

„Внасянето на тези планове за справедлив преход, трябва да се случи след широко обществено обсъждане – допълни синдикалният лидер, припомняйки, че преди близо два месеца в среща с министър-председателя,  заедно с президента на КНСБ,  са заявили неотложността на тези обсъждания: – Върхът на сладоледа се случи десетина дни преди изтичането на този двумесечен срок, когато в станцията на Мини Марица в Старозагорски минерални бани, заместник-министърът на регионалното развитие бе събрал чиновници и няколко други хора, като това трябваше да бъде представено като обществено обсъждане. Изглежда ми така сякаш управляващите всячески и нарочно се опитват да избягат от това да чуят гласа на хората. Защото въпросът не е какво, а кога?“

Манолов коментира и изказванията на експерти, според които от 2025 година, държавата вече няма да може да плаща цената на въглеродните емисии, които произвеждат въглищните централи, което ще оскъпи неимоверното цената на 1 МВ/ч. от тази енергия:

„Ако затворим въглищната енергетика, с какво ще светим нощно време? -това е големият въпрос. Понеже към момента той няма отговор, сме там, където сме. Предлагат се решения, които не само не отговарят на този въпрос, а задълбочават проблема", обясни той пред БНР.

Минерално-суровинната индустрия е изключително важна за икономиката на държавата, коментира пред БНР инж. Иван Митев - изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара:

"Ние и без това сме изправени пред сериозни проблеми с международните пазари във връзка с цени, продукция, трети страни, а в един момент да имаме и несигурни базови мощности – това ще изправи пред огромни трудности всички нас, които и без това сме в неравна конкуренция с останалия свят. Нуждаем се от базови енергии, за да запазим нашата конкурентоспособност като икономика", подчерта експертът.

Заместник-министърът на енергетиката Красимир Ненов обаче увери, че енергийната сигурност у нас е гарантирана. Мини „Марица изток" и ТЕЦ "Марица изток 2" ще работят безопасно и надеждно през есенно-зимния период. Ненов е убеден и в ключовата роля за енергийната сигурност на ядрената енергетика:

„Правителството работи в такава посока - да развие на площадката на АЕЦ "Козлодуй" нови ядрени мощности, които да бъдат изградени и към 2035 г. да влезе нов ядрен блок с нетна мощност поне 1 GW (Гигават) и няколко години по-късно – още 1 GW. Площадката в "Белене" остава ядрена площадка, независимо дали оборудването, което се намира там, бъде продадено на Украйна. България може да планира нови ядрени мощности в бъдещ момент. Но приоритет е развитие на нови ядрени мощности на площадката на АЕЦ "Козлодуй".“

Председател на УС на Института за енергиен мениджмънт Славчо Нейков призова управляващите да изготвят стратегическа енергийна визия на страната:

„Правителството трябва да предложи един писмен документ, в който ден по ден, стъпка по стъпка да обясни какво следва оттук нататък и по отношение на работни места, и по отношение на енергийния микс, и по отношение на демографията - нещата са свързани. Разчитам на разум".

Съставил: Йоан Колев

Снимки: БТА, КНСБ, БГНЕС