Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Антонио Панарело – един италианец в крайдунавското село Сланотрън

Снимка: БНР Видин

Разположеното на около 16 километра от Видин, на брега на Дунава, село Сланотрън наброява около 500 души население. Зимите тук са много люти, а лятото – огнено. Именно това селце, неизвестно дори за мнозина българи, се оказва поредна спирка в живота на италианеца Антонио Панарело, както той уверява - по чиста случайност.

67-годишният днес Антонио отрано напуснал родния си град Месина в Сицилия, а след като се изучил за счетоводител, десетилетия наред си изкарвал хляба като подполковник в Икономическа полиция в италианската столица. Но в един прекрасен „ден на просветление“ (а и четирите му деца вече били поотраснали) решил, че не иска повече да работи за държавата и си казал „Баста! Искам да си върна свободата!“. Отдал ѝ се като се завърнал към някогашната си страст – моторите. Започнал да обикаля Европа на две колела. И така един ден решил да си спретне нов дом – в България. Решението дошло уж случайно, но трябва да споменем, че Антонио бил посещавал страната ни още през 70-те и 80-те години на миналия век през стария ферибот Калафат – Видин и може би именно тогава дълбоко в него се загнездило семенцето на любопитство към този край. И така, през не толкова далечната 2015 г. италианецът заживял във видински апартамент, но за кратко - оттам се озовал в село Сланотрън, където спокойно може да се отдаде на своето хоби – моторите, и такива има вече цели пет!

„Проблемът беше, че имах нужда от повече пространство, а в апартамента нямах такова. Сланотрън беше просто нещо случайно. Един приятел много настояваше да отида да видя Сланотрън. Казваше ми: "Ела да го видиш това село, ела!". И така, аз отидох заедно с едни други хора. И в крайна сметка другите хора решиха да вземат този имот, който не беше такъв, какъвто го виждате в момента. Меко казано, беше една джунгла. Почти всичко, което виждате сега, съм направил аз. Това е едно от многото мои хобита. Защото между всичко, което съм работил като момче, беше и това - ето откъде идва моята страст да майсторя“ - споделя  Антонио в интервю за БНР-Видин.

Удивително, но този край на Северозападна България го предразполага да се чувства като у дома си – местните хора го приемат добре, близкият Видин, където отскача вечер за питие и срещи с приятели, му напомня за неговия роден град Месина, а и Италия не е толкова далеч. В самото село Сланотрън пък с мнозина общува свободно на родния си език, тъй като са ходили на работа в Италия. Всъщност, както отбелязва Антонио, именно това – че доста от жителите на малките населени места у нас са принудени да търсят препитание в чужбина - е един от бичовете за България:

Проблемът е, че селата тук, в България, са изоставени. Затова времето, което прекарвам в селото, е ОК, когато имам с какво да се занимавам. Ако не, взимам си мотора или колата, или пък се качвам на самолета и заминавам нанякъде. Разбира се, през зимата в селото е приятно. Поне за мен. Първата зима, която прекарах тук, беше през 2016 г., когато беше минус 30 градуса и имаше много сняг, беше хубаво."

Други проблеми, с които се сблъсква самият Антонио Панарело, са липсата на културен живот дори в областни градове като Видин, лошата транспортна инфраструктура и езиковата бариера:

„Когато отидеш в някоя административна служба и искаш да попиташ за някакъв документ или просто ти трябва информация,  хората не говорят английски, а документите са написани на български. Аз имам регистрирани превозни средства тук и имам български документи, а в КАТ, например, са много малко хората на гише, които са в състояние да обърнат внимание на един чужденец, който има много въпроси. Ако България е част от Европейския съюз, иска да завърши този цикъл и да стане изцяло част от Европа, то трябва да помисли и за персонала в административните си служби. Това е един много важен въпрос“ – подчертава Антонио.

Но италианецът предпочита да се фокусира на положителната страна от живота и да се наслаждава на хубавото, което той му предлага. Проблеми, макар и от различно естество, има навсякъде. Затова на въпроса, дали мисли да си тръгне от Сланотрън, отговаря категорично: „Не! Докато мога или докато няма по-сериозни причини, наистина важни, мисля, че ще остана тук“.

Текст: Миглена Иванова / по интервю на Соня Валериева, БНР-Видин/

Снимки: БНР Видин

Още от категорията

Д-р Евгения Вукадинова от Рим – здравеопазването ни е много комерсиализирано и това вреди на имиджа на България

В Италия пристига заедно с приятеля си уж за две седмици, без да подозира, че съдбата има други планове за нея. Днес, 30 години по-късно, д-р Евгения Вукадинова отдавна се е разделила с партньора си, има 24 годишна дъщеря и е все още в Рим, където е..

обновено на 01.03.24 в 10:15

Преводачът Мариян Петров: Между народите на България и Северна Македония турбуленции няма

Макар България да бе първата държава, признала независимостта на своята съседка, още на 15 януари 1992 година, македонската култура, с известни изключения, не е достатъчно позната в страната ни. Затова Културният център на Република Северна Македония у..

публикувано на 29.02.24 в 10:55
Славчо Пеев

Отиде си обичаният актьор Славчо Пеев

Почина известният и обичан български актьор и режисьор Славчо (Светослав) Пеев, съобщи директорът на Сатиричния театър Калин Сърменов. "Благодаря за смислените мигове. Аплодисменти и поклон!", написа Сърменов в профила си във Фейсбук. Славчо Пеев е роден..

публикувано на 27.02.24 в 17:25