Инициативата 15 октомври да бъде честван като Ден на белия бастун тръгва от САЩ и специална резолюция на държавния глава от 1964 г. Тя е последвана от Международната федерация на слепите, чиито президент го обявява за международен ден на слепите хора през 1970 година.

На 1 септември 1905 г. в София отваря врати Държавният институт за слепи, в който се обучават единадесет ученици. Учебното заведение е първото по своя характер в балканските страни и е прелюдия към зараждането на организирано движение на незрящите у нас. Близо две десетилетия по-късно се провежда и учредителното събрание на Дружеството на слепите, чиито наследник днес се явява  днешният Съюз на слепите в България. Той е със статут на национално представителна организация на хора с увреждания и е член на Националния съвет на хората с увреждания – орган с консултативни функции към правителството, който участва и в обсъждането на всички нормативни документи и при формирането на националните политики спрямо хората със зрителни проблеми.

В Съюза на слепите членуват около 10 хил. граждани с намалена работоспособност, а хората с повече от 50% увредено зрение са между 35 и 40 хил., макар да липсва официална обобщена статистика. Основните техни проблеми са в сферата на трудовата реализация и достъпа до образование – това казва в интервю за Радио България Васил Долапчиев, председател на Съюза на слепите у нас:

"Важен проблем в големите градове е достъпността на архитектурната и транспортна среда. От тази гледна точка нашите териториални регионални структури работят с общините за подобряване на средата, за правилно изпълнение на нормативните документи и при ремонти на тротоари – поставяне на тактилни настилки, различни маркировки и табели, както и в градския транспорт. Въпреки че през последните години доста се направи за приобщаването на младите хора в интегрираната форма на обучение, архитектурната среда се подобрява, но с бавни темпове, невинаги се спазват нормативните документи. Постоянно се срещаме с главни архитекти на общини, с кметовете разговаряме по места, насочваме вниманието върху проблемите, за да може да се подобрява средата.

Политиката по доходите също е важна, защото тя гарантира що-годе приличен жизнен стандарт. За съжаление, голяма част от членовете ни имат и допълнителни заболявания, например диабет, сърдечно-съдови, което налага системно медикаментозно лечение, поддръжка на здравето, посещават лечебни заведения, процедури. На всички е ясно, че в здравната система у нас много от дейностите се заплащат. От тази гледна точка политиката по доходите спрямо тази социална група е от съществено значение и тук главната роля е на държавата. Доста неща се направиха по отношение на хората с увреждания, и по-специално зрителни, през последните няколко години. Ресурсът за социални политики доста се увеличи, но винаги има какво да се желае. Най-важното, което търсим е индивидуален подход към всяко лице, индивидуална подкрепа. Целта е да можем да интегрираме по-голяма социална група в обществото.“

Според статистика на Съюза на слепите, само в последните три месеца са организирани 18 художествено-творчески изяви за хора с нарушено зрение, с участието на 170 лица. 22 състезания, в които са се включили над 200 човека, а това недвусмислено говори, че тези хора имат потребност от общуване и изява, стига средата да позволява.

Да виждаш с ръцете си

Още през 2016 г. в Националната галерия "Квадрат 500" отвори врати специална експозиция за незрящи. Тя се нарича "Докосни галерията" и засега това е единствената галерия в страната, която разполага с картини, достъпни за незряща публика. Най-новата изложба тук ще бъде открита на 17 октомври и е посветена на японската гравюра. „Към този момент в общата експозиция мога да се видят и докоснат 4 от произведенията, които са част от представителната колекция на галерията“ – казва Мартин Косташки, уредник в Националната галерия „Квадрат 500“:

"Самите репродукции представляват тактилни релефни карти, подобни са на тези, които едно време използвахме в училище с релефа на България по география. Докосвайки се до тях, незрящият човек може да добие впечатление какво е нарисувано. Представени са произведения на Захари Зограф, Иван Мърквичка, Иван Ангелов и Никола Петров, което е панорама на българското изкуство. Това дава възможност на тези хора да се докоснат до произведенията със своите ръце".

Снимки: БГНЕС, БТА, nationalgallery.bg