В ситуация на две горящи войни, напрежение и засилващи се мигрантски потоци, човечеството е пред сериозно изпитание – как да направи така, че да съхрани правата и достойния живот на хората, изправени на прага на бедността. В България, където минималната заплата е на дъното на европейската статистика, инфлацията продължава да изяжда доходите на хората и да ги изправя пред опасността да не могат да посрещнат елементарните си нужди от топлина, вода и храна. И макар последната статистика да показва забавяне на ръста на цените и инфлацията през септември отчете двегодишно дъно от 6,3%, усещането за  живот на ръба е осезаемо, а определението "работещи бедни" е все така актуално за хиляди българи. От там – да попаднеш в порочния кръг на бедността е много лесно:

"Магистралата на бедността може да бъде много кратка, не толкова случайна и може да засегне абсолютно всеки в нашата страна – казва Росица Кратункова от фондация "За Надежда". – Дори ако сме изправени пред един неочакван здравословен проблем, предвид състоянието на здравната ни система, всеки един може да се окаже в бедност. Безброй са дарителските кампании за събиране на огромни суми за спасяването на нечий живот. По същия начин хора, които нямат достъп до лични документи, са обречени още от самото начало да останат бедни и експлоатирани, да не им се заплаща, да работят на черно и да нямат абсолютно никакви права. Затова се опитваме чрез организиране на събитие на 17 октомври да напомним, че има хора в България, които живеят в бедност и те не са малко."

Така, по повод Световния ден за изкореняване на бедността – 17 октомври, в центъра на София изниква "селище" на граждански и неформални организации, чиято кауза е правото на достоен живот на всеки.

"За хората, които живеят в крайна бедност, всеки ден изисква много кураж", казва пред БНР швейцарецът Симеон Бранд, представител на глобалната организация ATD (All together in Dignity – Всички заедно с достойнство). И тъй като бедността е създадена от обществата ни, то преодоляването ѝ също е в нашите ръце. „Бедността не е неизбежна и трябва да действаме за да има достоен живот за всички“, вярва той и ни връща към историята на Световния ден за изкореняване на бедността:

"През 1987 година в Париж делегации от всички континенти, 100 хиляди души се събраха около този призив. Навсякъде, където мъже и жени са осъдени да живеят в крайна бедност, правата на човека са нарушени. Да се обединим, за да сме сигурни, че те ще бъдат опазени е наш свещен дълг."

Тази година темата на Световния ден за изкореняване на бедността е свързана с достойния труд и социалната защита.

"Щом имаме голяма част от населението, което живее в бедност, бихме могли да кажем, че някои работодатели също имат полза, може и някои политически структури да имат полза. Защото бедните хора много по-лесно се манипулират, лесно се управляват" – казва Росица Кратункова, според която бедните хора изпълняват най-тежкия труд, свързан с най-малка защита на достойнството, но именно на него се опира функционирането на обществото като цяло.

"Когато едно лице живее в бедност, лишения и няма достъп до качествени услуги, това е един заключен човешки капитал" – посочва от своя страна българският министър на труда и социалната политика Иванка Шалапатова и допълва, че усилията на българското правителство са в контекста на усилията на всички държави членки на ЕС, свързани с борбата с бедността и насърчаване на социалното включване на редица групи от обществото.

"Приоритет на нашия кабинет е фокусът върху всеки човек, като най-ценния капитал в обществото. И в днешния ден надеждата ни е всеки в България да се замисли по какъв начин ние като общество можем да постигнем тази цел – в страната ни да няма човек, който да живее под линията на бедността. По последни данни за 2022 година, 25.9 % от българските деца на възраст от 0 до 17 години са изложени на риск от бедност. Това на практика означава, че те нямат силен старт в живота. Ние не им осигуряваме среда те да развият своя пълен потенциал, а след това очакваме те да израснат като млади хора, които са мотивирани д работят на българския пазар, да участват в иновации, да бъдат активни граждани и да допринасят за общественото развитие.

Именно затова приоритет за нас е изпълнението на Годишния план за борба с бедността и социалното  включване. Той беше приет на Националния съвет за социално включване миналата седмица. За изпълнението му са осигурени ресурси както от националния бюджет, така и средства по Оперативната програма за развитие на човешките ресурси. Една от важните мерки, предвидени в него е възобновяването на много старата традиция на патронажната грижа, в рамките на която специалисти в ранно детско развитие са добри партньори на родителите в най-критичния момент веднага след раждането на едно дете. Това е изключително важно, тъй като в България не всички родители са израснали в семейна среда, където да придобият този опит, и имат нужда от подкрепа."

По думите на министъра, патронажната грижа за новородени е една много добра социална инвестиция, особено за страни като България, където има тежък демографски срив. 

Все повече инвестиции от националните бюджети отиват за социални разходи, но не се търси въздействието на тази инвестиция, подчерта Иванка Шалапатова, но трябват комплексни мерки:

"Не е достатъчно само минималната заплата да бъде по-висока, не е достатъчно само помощите за семейства при отглеждането на деца да бъдат по-високи. Важно е развитието на една широка палитра от качествени социални и интегрирани услуги. Трябва да гарантираме и паричното, и непаричното подпомагане. Нашата цел е каквато и инвестиция да правим във всяко домакинство или лице, изходът да е, че това лице става независимо." 

Текст: Елена Каркаланова (по интервюта на Ирина Недевa и Силвия Великова, БНР-"Хоризонт")

Снимки: БТА, БНР, unicef.org, архив