Православните християни отправят днес взор към образа на Св. Димитър Мироточиви с вяра в неговото небесно застъпничество. На 26 октомври църквата почита родения в Солун великомъченик. Името на св. Димитър е свързано с историята на българския народ. През 1185 г., по време на двувековното византийско робство, братята-боляри Асен и Петър обявили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври – храмовия празник на построената от тях църква „Св. Димитър“.
С помощта на светеца, борбата за независимост имала успешен край – през пролетта на 1187 г., византийският император подписал мирен договор, който признал властта на Асен и Петър над Северна България, с което започнала историята на Второто българско царство. Почитта към Св. Димитър Солунски е разпространена широко на Балканите, а в България множество храмове носят името на светеца, изобразяван в иконите като воин на червен кон, пронизващ с копието си военачалника Лий, който погубвал вярващите в Христа.
Църквата „Св. Димитър“, в скътаното сред южните склонове на Пирин село Тешово, посреща вярващите за празника със сияещи стенописи, след продължителна реставрация и консервация.
Храмовият комплекс е строен в периода 1843-44 година на мястото на по-стар православен храм, съществувал вероятно от VIII-IX век. Освещаването на църквата се състояло на Димитровден през 1871 г. и до днес празникът е най-важното събитие в живота на селото.
Църквата „Св. Димитър“ е трикорабна псевдобазилика с полукръгла абсида. Изграденият купол визуално увеличава вътрешното пространство и навлизащата в него светлина, а акустиката на храма е забележителна.
Пищните стенописи са интересни като рисунък и сюжет – освен традиционните библейски сцени, те възкресяват исторически спомени за някогашното величие на България. Дело са на зографа Мино и двамата му синове Марко и Теофил от рода Бундовци от с. Каракьой (днешна Гърция).
Монументалният иконостас е в три реда – царски, празничен и пророчески. Дърворезбата впечатлява с ювелирни фигури и плетеници, майсторски издялани от орехово дърво. Вградените икони са с изключителна художествена стойност – голяма част от тях са дело на Димитър Молеров-Молера, виден представител на Банската художествена школа.
Великолепният храм изиграва решаваща роля за съхранението на духовността в Тешово. И макар селото да се намира в едно от най-отдалечените кътчета на България, а живеещите днес там 100-тина тешовлии да са на преклонна възраст, църквата се радва на огромно внимание и грижа.
Всяка година на 26 октомври Димитровден събира на мегдана гости от целия Югозападен край на България, но и от по-далечни кътчета на страната, дори от съседна Гърция. Според легендата, който е болен и нощува в храма преди празника, бива излекуван от Св. Димитър, а поверието е съхранено и до днес.
Вижте още:
Редактор: Елена Каркаланова
Находките от археологическите разкопки на Козарева могила – селище от V хил. пр. пр.н.е., се превърнаха в истинска сензация още през 2014 година, когато за пръв път бяха представени пред широката публика. Сред изящните експонати се открояват..
На 6 септември 1885 г. България отново става единна държава. В интервю за Радио България професорът от Софийския университет "Св. Климент Охридски" Иван Илчев разказа за факторите, които са довели до Съединението, когато Княжество България и..
На 4 септември 1974 г. е открита официално първата и единствена АЕЦ в България - "Козлодуй". Тя е и първата ядрена централа в Югоизточна Европа. Началото на ядрената ни енергетика обаче е поставено на 15 юли 1966 г. с подписването на спогодба за..