Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

В Деня на Западните покрайнини с музикантите от Царибродския народен оркестър

8 ноември напомня болката от миналото за българите в Сърбия

Драголюб Пейчев: Аз съм българин, дали живея до границата или зад нея - това е друга работа

Подписването на Ньойския мирен договор, 1919 г.
Снимка: архив

Във времена на военни конфликти, разделени семейства, разрушени домове и неясно бъдеще днес отново се връщаме назад в миналото, за да помним. Точно преди 104 години, след края на Първата световна война, по силата на Ньойския мирен договор от 1919 г., България губи без битка 1 545 кв. км изконни земи. Между 6 и 8 ноември 1920 година сръбските войски окупират Царибродска, Босилеградска и Струмишка области. 25 села и част от землищата на българските градове Трън и Кула са разсечени от т.нар. „черна граница“ и остават в пределите на днешна Сърбия. Буквално се разделят къщи, дворове, ниви, извори, кладенци, гробища, черкви, пътища, семейства. Разбити са 64 509 човешки съдби. Дните на сръбската инвазия, без окончателното решение на международната комисия, определящо военностратегическа граница с България, не са случайно избрани. Те съвпадат с разгрома на Сърбия при Сливница през 1885 г. в Сръбско-българската война, в която българските капитани побеждават сръбските генерали. В памет на събитията от