Уникални находки излязоха наяве при изследване на акваторията между нос Килик и нос Иланджик северно от устието на р. Камчия. В миналото закътаните им заливи приютявали древните кораби по време на бушуващите бури в Черно море. Оказва се, че тази част на крайбрежието ни е осеяна с археологически паметници, в т.ч. могилни некрополи, древни селища и пр. Наблизо са открити следи от античната крепост Ерите, както и от древна крайпътна станция.

При подводна мултидисциплинарна експедиция тази есен, водолазен екип, ръководен от проф. Иван Христов, зам.-директор на НИМ, попада на поредица от любопитни открития. Най-ранната находка  е амфора от V в. пр. Хр., докарана чак от остров Хиос и оцеляла почти непокътната до наши дни. И още:

"Следват изключително интересни находки от римската епоха – казва проф. Иван Христов пред Радио България. – Тук моят късмет проработи още през септември, когато при много ниска видимост успях да открия калаен слитък с чиста проба 98% съдържание на калай от римската епоха. 

Това е първата подобна подводна находка по нашето Черноморие, а и честно казано и на сушата не знам да е откриван подобен. Най-близките паралели на този предмет, който тежи близо 5 кг и 400 г , са от района на Корнуел в Англия и то в пещ - топилня за калай. Най-вероятно става въпрос за едни и същи калъпи за отливане на тази рядка и скъпа суровина в античността. Калаят се използвал при направата на бронзови предмети, в т.ч. и за отсичане на бронзови монети. Той е транспортиран до нашите земи и по-точно до римските градове по нашето Черноморие именно с кораби."

Археолозите попадат на още едно любопитно откритие - каменен перирантерий - древногръцки съд, използван в езическите култове като резервоар за светена вода. Той тежи 60 кг и е почти цялостно запазен. Открит е на малка дълбочина край нос Килик. Оказва се обаче, че в миналото на това място се разпростирала суша.

"Моята хипотеза е, че на този нос в античността е бил разположен някакъв храм - светилище, където са почитали морските богове – казва проф. Христов. – Мореплаватели, които са преминавали покрай този нос и този залив са извършвали определени жертвоприношения. Потвърждение за подобна хипотеза е откриването на половинка от каменен щок за класическа дървена котва. Този щок не е имал утилитарна функция, а е бил като символичен предмет, дар от мореплаватели, които са минавали покрай този нос."

В малкия залив на нос Иланджик пък водолазният екип е локализирал потънал кораб от Османския период с отлично запазен дървен кил. Дали плавателният съд не се е разбил в трудно забележимите при буря плитчини? До самото устие на река Камчия геофизичните изследвания установили границите на малък остров, който впоследствие е абразирал. Интересното е, че той е отбелязан върху множество западноевропейски карти от периода 1452 г. – 1750 г., подобно на други острови, които в наши дни не съществуват. Според специалисти, през Средновековието морското равнище на Черно море е било по-ниско. Бреговата линия се е отличавала от съвременната, имало е по-малки и по-големи острови. Вероятно такъв е случаят с тайнствения остров пред устието на Камчия, наричан от местните "Камчийския камък".

Вижте още :

• Черно море разкрива полека своите тайни

•  Призрачни кораби и каменна гора – подводното гмуркане е хит в Созопол това лято

• Навършват се 60 години от началото на подводната археология в България

• Параклис, обитаван от риби и полегнала на дъното русалка – подводни приключения край Приморско

• Корабни оръдия от XVIII век извадиха от дъното на Черно море

Снимки: Национален исторически музей