Военномедицинската академия в София отбелязва 132 години от създаването си – на 1 декември 1891 г. влиза в сила Заповед на военния министър, с която се създава Софийска обща гарнизонна болница, а за неин първи началник е назначен д-р Георги Золотович, лекар на Военното училище, участвал в изготвянето на законопроекти за здравеопазването и един от основателите на Българския лекарски съюз.

Създадена преди повече от век само за нуждите на военнослужещите, днес Академията е отворена за всички и е една от най-иновативните болници в България. Специалистите от ВМА се включват в десетки мисии в помощ на населението в различни горещи точки на света, като първата е още през 1904 г. – в далечна Манджурия. От тогава българските медици под пагон спасяват животи в Русия, Корея, Виетнам, Камбоджа, Алжир, Сирия, Мозамбик, Никарагуа, Ангола, Етиопия, Либия, Армения, Босна и Херцеговина, Косово, Турция, Северна Македония, Афганистан, Ирак, Украйна, Хаити и пр.. Военните ни в бели престилки помагат не само на бойното поле и в бежанските лагери, а се отзовават и при мащабни бедствия и катастрофи у нас и в чужбина.

От 2017 насам, заедно с Медицинския университет "Проф. д-р Параскев Стоянов" – Варна и Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров", Военномедицинската академия е обучителен център за специалността "военен лекар".

През 2021 г. във ВМА заработи и Военномедицински симулационен тренировъчен център. Това е единственото по рода си съоръжение в България за подготовка на военномедицински специалисти и в него вече са обучени над 500 души – бойни санитари, цивилни и военни парамедици. Подготвени са хора за оказване на спешна медицинска помощ по въздуха, спешна медицинска помощ в екстремни ситуации и участие в многонационални операции.

"Бойните санитари на практика са "платинените 10 минути", защото те държат в ръцете си живота на ранените войници на бойното поле, докато на място дойде лекар" – коментира началникът на ВМА генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски и посочва, че до края на годината трябва да е монтиран и хеликоптер-симулатор, който ще се използва за обучението по авиомедицинска евакуация.

Наскоро и първият випуск "военни лекари" получи своите офицерски звания. Рискова ли е професията военен лекар?

"Зависи от това колко силна е волята на човека. Ако човек поеме отговорността да учи едновременно две висши образования на 18 години, прескача една доста голяма пропаст между военното и медицинското образование, но ние успяхме без проблем" – казва лейтенант д-р Петя Петрова, военен лекар в Авиобаза Безмер, Ямбол, в подкаста на БНР "В центъра на системата".

„Вярвам, че сме достатъчно подготвени да се справим с работата, която ни очаква, въпреки че знаем, че ни предстоят още много обучения, свързани с дейността, която ще извършваме – допълва лейтенант д-р Богомил Иванов, военен лекар на Учебен полигон „Ново село“ край Сливен. – За това време, което прекарахме в Медицинския университет и Висшето военноморско училище, натрупахме опит както във военната, така и в медицинската среда и знам, че ни очаква едно прекрасно бъдеще.“

Разбира се, не липсват и хора, които се отказват, тъй като не издържат психически, но какво е необходимо, за да станеш военен лекар?

"Най-важното е да имаш здрава психика и да знаеш каква ти е целта. Когато човек има цел, той се справя по-лесно с трудностите, калява характера и волята си занапред."

И двамата лекари са склонни да заминат на обучение в чужбина, но поне засега, биха работили по-скоро в България.

"Бих искал да бъда на обучение в чужбина, защото в съюзните армии има развито военно-медицинско осигуряване и бих искал да се поуча от техния опит. През това лято у нас проведохме такова с Националната гвардия на американския щат Тенеси и то остави сериозен отпечатък в нас с начина, по който ни предадоха знанията си."

Анестезиологията е специалността, която привлича вниманието на д-р Петя Петрова. Предстои ѝ обучение в Германия, но признава:

"За начало искам да остана да работя в България, във Военно-медицинска академия, а след това, при възможност, да отида на курсове в чужбина. Това би ни дало повече опит и възможност да заимстваме от чуждестранните армии, за да подобряваме възможностите ни за реакция при евакуациите и помощта за нуждаещите се болни."

Двамата лекари са готови да се включат в мисии на различни горещи точки по света, стига знанията и уменията да им позволяват да са полезни.

Казват, че много важна за всеки военен лекар е възможността му да запази самообладание и да реагира в ситуации, когато има много пострадали, извършвайки максимално бързо първоначален триаж.

"При бойни действия има много пострадали, а медицинските възможности, с които разполагаме, са по-скоро малко. В такъв случай трябва да успеем да помогнем на максимален брой хора с наличните средства. В подобна ситуация, ако познаваме пострадалите, трябва да се откъснем от това и да не приоритизираме спрямо това кой ни е близък, а да окажем помощ на всички, които можем."

Младите специалисти имат препоръки за подобряване на системата на здравеопазването и са убедени, че гражданите в цялата страна трябва да имат равен и реален шанс да получат помощ, заплащането на лекарите и медицинските сестри трябва значително да се подобри и да им бъде осигурен по-лесен достъп до работа в системата.

Съставил: Йоан Колев (по интервюта на Гергана Хрисчева, БНР-"Хоризонт")

Снимки: ВМА, Гергана Хрисчева - БНР, личен архив