Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Плеядата изявени творци са "Българските посланици на културата", посочени от слушатели на БНР

Генералният директор на БНР и диригентката на Детския радиохор Венеция Караманова
Снимка: Ани Петрова

Първото издание на кампанията на БНР "Българските посланици на културата" вече има своя успешен финал. Кампанията, в която слушателите сами предлагаха своите фаворити за приза "Българските посланици на културата", стартира през 2021 г., но пандемията от Covid-19 отложи във времето връчването на престижните отличия за 2021 и 2022 г.

Кулминацията се състоя на 13 декември, когато бяха обявени носителите на приза "Посланик на културата". Отличените са 24 изявените творци в областта на съвременното изкуството и култура. Сред писателите първи посланици на културата стават Георги Господинов, Здравка Евтимова, Захари Карабашлиев и Мирела Иванова, сред художниците са проф. Греди Асса, Алцек Мишев и Катрин Томова,  отличието при диригентите е за Венеция Караманова, Найден Тодоров и Йордан Камджалов, както и за виртуозния изпълнител на кавал Теодосий Спасов и пианиста Людмил Ангелов. Повечето от отличените присъстваха на церемонията в Мраморното фоайе на БНР и лично получиха плакет от директора на БНР Милен Митев и от Нина Цанева – журналист в програма "Христо Ботев".

Георги Господинов

Георги Господинов благодари на първо място на слушателите от 2021 г., защото те са направили този избор още преди "Букър" и други отличия.  По думите на именития ни писател, в изпитания като днешните все по-важна ще става ролята на културата и образованието. А те вървят заедно. И още от думите на Георги Господинов:

"В България няма много полезни изкопаеми, няма газ, няма нефт. Единствените неизчерпаеми ресурси, които има са ресурсите на културата и на изкуството и това е, което ще става все по-важно в свят като днешния, в това съм убеден, затова благодаря на слушателите за това отличие."

Милен Митев и Катрин Томова

Трудът на художника обикновено е невидим, той е сам, затворен в ателиетата си и са далеч от целия шум на културния живот, но когато бива забелязан като посланик на културата, това за един художник е много лично и много голямо признание – това ни казва Катрин Томова, позната у нас и по света със своята абстрактна живопис:

"Самочувствие дава, но най-вече това, че си посланик на културата, дава чувство за отговорност, защото човек рисува, показва нещата си в чужбина, но винаги и навсякъде го свързват с неговата страна, затова то е и отговорност. Отговорността е спрямо държавата, която ти е дала всичко – и вдъхновение, и впечатленията, които пренасяш в творчеството си. Когато съм зад граница, изпитвам удоволствие, защото от една страна представям себе си, но от друга знам, че представям и страната, от която идвам".

Юлияна Антонова - Мурата

Една от носителките на приза "Български посланик на културата" за 2021 г. живее в далечна Япония, но се опитва чрез личните си контакти и познанства да създава мост между двете толкова различни култури. Това е Юлияна Антонова - Мурата, която не успя да присъства на самото награждаване, но предаде личната си покана към всеки българин, решил да посети Страната на изгряващото слънце. Нейният приз сега е в ръцете на журналистката Магдалена Гигова, която също се възхищава на сънародничката ни в Япония, заради ролята ѝ на неформален посланик в далечно Токио. И тъй като на 20 декември предстои да бъдат обявени 12-те лауреатите на конкурса "Българските посланици на културата" за 2023 г., самата Магдалена Гигова, в ролята си на слушател, също има свой фаворит за номинация:

"Бих предложила Рина Бакалова, която е създател на Българския културен център в Тел Авив и на българското училище. Тази година, когато се честваше 80-годишнината от спасяването на българските евреи, тя организира серия от събития, но не това е най-важното. Тя успя да издаде книга, която е полиграфическо бижу, посветена на художниците евреи в България. В книгата са разказани техните истории, показани са техните произведения и така, по индиректен начин, всички те благодарят на Българската държава, че са били спасени от сигурна смърт. Спасените български евреи са 50 хиляди, които са живеели в България, без нито един да потегли към лагерите на смъртта. Затова в държавата Израел има една гора от 49 981 дървета, посадени от благодарните потомци на спасените в България евреи. И това трябва непрекъснато да се припомня, защото са твърде малко държавите, които са успели да устоят на натиска и да имат толкова спасени евреи, колкото в България."

Снимки: Ани Петрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Найден Тодоров

Няма административен капацитет в Национален фонд "Култура"

В отговор на депутатски питания служебният министър на културата маестро Найден Тодоров заяви, че щатната бройка в Националния фонд култура е 11 човека. Те трябва да разпределят милиони евро за културата по Плана за възстановяване и устойчивост. Според..

публикувано на 10.07.24 в 12:25
Проф. Красимир Станчев

Проф. Красимир Станчев: С езика човек може да си служи за всякакви цели – от най-миролюбиви до обявяването на война

" Гаснещият огън често пъти се разгаря отново благодарение на няколко оцелели въгленчета." С тези топли думи професорът по славянска филология Красимир Станчев вдъхва надежда, че изтляващият интерес към българската азбука, българския език и..

публикувано на 09.07.24 в 10:40

Отдаваме почит на патриарха на българската литература Иван Вазов

Националният литературен музей отбелязва 174 години от рождението на Иван Вазов. Честването преминава и под знака на кръглата годишнина от първото самостоятелно българско издание на романа "Под игото“, публикуван през 1894 г. от издателство "Т. Ф...

публикувано на 09.07.24 в 09:15