Изключително динамична в политически план, с усещане за безкрайна търпимост към грешките на управляващите от страна на обществото. Така най-общо изглежда 2023 година през погледа на политолозите Сергей Петров и Светлин Тачев. Станахме свидетели на политически обрати и сериозни компромиси, за да бъде намерен изход от спиралата от пет поредни предсрочни избори. В резултат политическият жаргон се обогати с описателни понятия като "сглобка", "некоалиция", "образувание" и пр.

"В България имаме коалиция, която наричаме некоалиция, но тя функционира като коалиция, независимо от това, че на моменти виждаме изостряне на отношенията между отделните нейни субекти – обяснява пред Радио България политологът Сергей Петров. –  Политическите партии обаче нямаха друг избор, защото избирателите показаха няколко пъти подред, че няма политически субект, който да може с един или двама приемливи партньори да направи кабинет. Така че алтернативата пред тях беше новото отиване на избори. Затова тази некоалиция ще продължи да съществува до момента, в който електоралните нагласи не отчетат някакво разместване на политическите пластове."

Сред политическите фигури, за които тази неопределена политическа композиция е най-изгодна са депутатите Бойко Борисов и Делян Пеевски – смята политологът Светлин Тачев.

"Настоящата коалиция им даде възможност да се легитимират отново като значими политически фактори. Това, че Движението за права и свободи (ДПС) държи коза за приемането на конституционните промени, им дава възможност да са незаобиколим фактор, без нужда да носят тежест в правителство, чийто негативи се трупат основно върху ПП-ДБ. Това е изгодно и за Бойко Борисов, който може да стопява електората на двете формации."

Напоследък санкционираният от САЩ за корупция по глобалния закон "Магнитски" Делян Пеевски се изявява активно като своеобразен наставник на управляващите по редица актуални въпроси. Политологът Светлин Тачев е убеден, че това не е случайно:

"Активността на Пеевски се дължи и на трансформациите, които протичат в ДПС и нарастващата му роля в този процес. Целта на почетния председател Ахмед Доган е да трансформира партията, както вътрешно, така и външнополитически. Във външнополитически план целта е отдалечаването от Анкара и тръгването по един по-либерален път към Европа. Във вътрешнополитически план пък се стремят към отваряне на партията към нови социални групи, с които да увеличат електората си и отново да постигнат ролята си на балансьор в българския политически живот."

• Опозицията не може да предложи алтернатива на сегашното управление

Още една актуална тема е катализатор на политическите страсти през изминаващата 2023 – промените в Конституцията. И за двамата политически анализатори опитите на управляващите в тази посоки са прибързани и недобре обмислени.

"Конституцията е основен закон и тя само щрихира основните положения в една държава. Политическите субекти обаче сякаш искат още там да заложат някакви свои идеи, което не е необходимо според мен. Ако наистина искаме съдебната ни система да работи по-справедливо, не смятам, че това минава през промени в Конституцията. Съдебната система в една държава, а и не само тя, в края на деня опира до личните качества на човека, който взима финалното решение. На теория, функционирането на една система, може да бъде описана прекрасно, но винаги стигаме до човешкия фактор."

Промените в основния закон бяха в основата на формирането на сглобката и сред наложителните от гледна точка на партньорите от ПП-ДБ реформи, припомня Светлин Тачев.

"Те направиха така, че сами станаха заложници, търпейки негативите върху себе си, за да може да се легитимират пред собствения им електорат. Ако промените не станат факт, те няма да имат отговор защо са влезли в това правителство. Вероятно и затова бързат да бъдат приети преди ротацията, за да могат да покажат, че са постигнали основната си цел. Единственият проблем ще се появи, ако започнат да се правят промени на промените, тъй като се видя, че има такива, които са спорни от гледна точка на националната сигурност, някои от тях породиха политическо и обществено противопоставяне, като идеята за промяната на Националния празник."

Присъединяването към Шенген и еврозоната са други два важни приоритета, по които българското правителство работи активно. Макар всяка от тези цели да бъде отчетена като успех за страната, то мнението на обществото по тях не е еднозначно.

"Все още липсва достатъчно информация за това какви ще са последиците от приемането ни в еврозоната – коментира Тачев. – Разбира се, това е една наложителна стъпка, която трябва да се случи, за да може да изпълним европейската си интеграция. От друга страна все още липсва информационна кампания, което внася страхове у населението, а правителството като че ли не прави достатъчно, за да ги разсее."

Заради различни структурни проблеми на еврото, Сергей Петров засега остава привърженик на присъединяването ни на теория:

„Много хора казват, че ние сме поели ангажимент да приемем еврото, но не сме се ангажирали със срокове. Имаме държави членки, които не са приели еврото, а икономическите им показатели, са доста по-добри от средните за Европа“ – коментира анализаторът.

Започналият демонтаж на Паметника на съветската армия в София е друго събитие, което предизвиква сериозни брожения в българското общество.

"У нас този паметник сякаш материализира на национално ниво това разделение – отбелязва Петров, за когото дебатът за и против демонтажа на монумента е интересен. – Аз съм убеден, че голяма част от защитниците и противниците на паметника, не го оценяват просто като монумент. Още от създаването на Третата българска държава, в българското общество се появяват термините „русофил“ и „русофоб“. Те у нас стават изцяло политически понятия. Не става дума за симпатиите към език, култура, хора, традиции и т. н, а за подкрепата или неодобрението спрямо руската външна политика. От тогава до сега, това продължава да е дебела разделителна линия в обществото."

За Светлин Тачев хората, които се обявяват "за" и "против" монумента са три типа, според своите убеждения и подбуди – леви, които подкрепят той да остане, десни, които искат да бъде премахнат и такива, свързани с властта или службите преди 1989 година, които се срамуват от това и смятат, че така ще изкупят вината, че не са се опълчили на режима тогава.

Проведените през 2023 г. местни избори имаха потенциал да се превърнат в препъникамък за управляващите, но ГЕРБ удържа позициите си в местната власт, а партньорите им от ПП-ДБ успяха да спечелят кметското място в столицата, което бе една от най-важните им цели. Общинският съвет обаче все още не успява да заработи ефективно, тъй като се ръководи от изпълняващ длъжността председател, който е и най-възрастният общински съветник. Това напомня аналогична ситуация с избора на председател на последните две Народни събрания.

"Проблем с избора на председател видяхме и в Народното събрание, когато в единия случай бе взето компромисно решение това да е Вежди Рашидов, като най-възрастен народен представител, а вторият път – да е ротационен председател след настоящия Росен Желязков – напомни политологът Светлин Тачев. – Вероятно подобен сценарий очакваме и на местно ниво, защото виждаме, че при това разделение трудно може да се избере председател на съвета, от което страда цялата община, която не може да функционира адекватно."

Целите анализи на политолозите Светлин Тачев и Сергей Петров можете да чуете в звуковите файлове:

Отворените въпроси на политическата 2023-а в България очакват своето решение през 2024 година.