Защитата на правата и интересите на сънародниците е приоритет за българската държава и мой личен приоритет като президент, каза в Призрен Румен Радев на среща с българската общност. Той присъства на откриването на офис на българско сдружение в Косово, както и на откриване на кабинет на българския почетен консул. Радев изрази признателност за това, че в нелеките исторически времена общността е успяла да съхрани своята българска идентичност, самосъзнание и култура.
Президентът заяви, че има пълен консенсус в институциите за подкрепа на българските общности в чужбина, като се финансират нови програми. 120 студенти от Косово се обучават в България. Надяваме се, когато тези млади хора се връщат тук, да подпомагат своето родно място или намират успешна реализация, пожела Радев.
Той отбеляза, че най-важният му разговор с президента и премиера на Косово е бил за намирането на всички законови възможности, българската общност да получи признание и да намери своето място в Консултативния съвет на общностите към косовския президент. Радев заяви, че има уверения от домакините, че това ще стане в най-скоро време. За предстоящото преброяване на населението, Радев подчерта, че е изключително важно всеки свободно да заяви своята етническа принадлежност.
Председателят на дружеството „Обединени българи“ Расмин Хамза отбеляза, че е важно да бъде признато българското малцинство, за да имат основни права. България може да ни помогне с подкрепа, добави той. Близо 15 000 души в Косово имат българско самосъзнание. За последните 5 години в парламента в Прищина са внесени 2 петиции с искане българите да бъдат признати за национално малцинство и да бъдат вписани в Конституцията на Косово.Изявени имена от писателското съсловие на България са включени със свои произведения в новия брой на електронното литературно списание „Eslavia“ . Това съобщиха специално за Радио България Аксиния Иванова и Иван Цанков, съответно, председател и секретар..
На 30 март 2004 година излиза първият брой на български вестник във Великобритания "БГ Бен". Началото е скромно – осем страници формат А4 и една голяма мечта – да се превърне в обединител на българите на Острова. Днес, 20 години по-късно,..
Македонските песни, градежите на църкви и манастири, даряването на камбани, изиграването на най-дългото хоро, помощите за деца сираци, срещите с българи от историческите общности – всичко това Илия Луков вплита в амалгама, побираща съзнателния му живот...