Талантливи хореографи и танцьори създават десетки фолклорни ансамбли в България в средата на миналия век. Заради идеята във всеки град да има представителна група, която да популяризира местния фолклор и да възражда традициите, се появява през 1962 г. и фолклорен ансамбъл  "Пазарджик". През редиците му преминават десетки музиканти и танцьори, родом от града и околностите. Днес дори мнозина от тях да не се занимават професионално с изпълнителско изкуство, дълбоко в душата им е съхранена любовта към българския танц и народните ритми. Пример за това, че във фолклора ни има магия, е житейската история и на Десислава Златева. Преди повече от 15 години тя е част от състава на ансамбъл "Пазарджик". Участва в концерти и турнета из цялата страна. Но се случва така, че младата жена напуска родния град и заминава в чужбина. Където и да пътува обаче, със себе си носи и любовта към българското и най-вече към танците от Тракийската фолклорна област.

През 2007 г. Десислава се установява да живее в Атина и малко по-късно там основава групата за български фолклор "Детелини". Когато избира името, в мислите й звучи хубавата песен с думите – "Когато сам намериш детелина, с примамливите четири листа, ще имаш най-щастливата година и най-желаните от теб неща…". Това е и посланието, с което тази фолклорна група в гръцката столица посреща своята публика, а тя не се състои само от българи, живеещи зад граница. 

Зад гърба си група "Детелини" има незабравими танцови изяви - участия в международни фестивали, благотворителни концерти, събития на българската общност и изяви пред гръцка публика. "Нямаме амбицията да бъдем като професионалните състави, а желанието ни е друго – да се опитаме най-вече да съхраним това, което е създадено от нашите прадеди и това, което ние сме научили, да можем да го предадем нататък" – казва Десислава Златева пред Радио България:

"Годините на съществуване на групата ни не са малко, а препятствията, през които трябваше да минем бяха много. Идеята да създам група се осъществи след като бях подпомогната от едно българско училище в Атина, то носи името на "Паисий Хилендарски". След това се опитахме да информираме българите там, че се създава подобна група за фолклор, каквато до момента нямаше. Изминахме трънлив път, но се движехме уверено напред и в момента в столицата на Гърция има четири такива групи, които се развиват изключително добре и съм горда с всичките си колеги, които правят нещо, за да се популяризира българският фолклор. Между групите ни няма конкуренция, напротив, има взаимно уважение и приятелство."

Българите в Атина са около 200 хиляди, но колко е точно техният брой никой не знае, защото има и много незаконно пребиваващи, казва ни Десислава Златева. Иначе хората, които участват в българската фолклорна групата са с най-различни професии – някои са икономисти, други директори на училища, трети са заети в сферата на туризма и т.н. Всички те обаче споделят, че когато се занимават с български фолклор се чувстват по-освободени от ежедневните грижи и сякаш по-здраво стъпили на земята.

Позитивната енергия на народното творчество дава сили и заздравява връзките сред българите в странство – потвърждава и Десислава Златева:

"Фолклорът ни сплотява, но имаме и българска църква в Атина. Отецът, който оглавява църквата прави много, за да поддържа нашата общност. Това е отец Стефан, той е съвсем млад човек, много човечен и работи изцяло в наша подкрепа, за да има връзка между нас и между българските училища, както и между танцовите колективи, защото това са нашите институции там. Ние сме изключително благодарни на този човек. Знаете, в ежедневието си всеки живее с ангажиментите и грижите си, но той намира как да ни привлече и да ни приобщи. Същото прави и посолството в Атина. Организират се събития, на които всички са поканени и така се поддържа българският дух сред хората. За мен заниманието с български фолклор е истинска любов. Дава ми любов и аз давам моята любов на фолклорните танци и не търся нищо повече освен това хубаво чувство, което съм усетила в България. Да, това че сме далеч от своя корен, от семействата ни в България - това ни изпълва с носталгия, но всичко, което правим в залите за български фолклор, ни връща към корена и ни свързва със страната ни. Искаме да се хванем ръка за ръка и така, чрез българските ритми да се почувстваме по-близо до Бог и до България. Народните ни ритми съдържат тази магия. В Гърция има много млади български семейства и техните деца посещават българските училища, ходят и на български народни танци. Това радва и окото, и душата, защото виждам, че след себе си оставяме някаква следа и това е заради родината ни."