Голяма благодат и радост за всички православни българи е манастирът "Свети Атанасий" до гр. Чирпан. Основан е от самия светец през IV в. (344 г.) край стара римска крепост, в близост до тогавашния гр. Берое (днес Стара Загора). Безспорно това е най-старият манастир в цяла Европа, прочул се с много чудеса и знамения от свети Атанасий, когото ранната църква назовава "Велики" заради ревностното му застъпничество за истинната вяра. Светецът е приносител и на монашеството на Европейския континент от Египет, познат е и като голям радетел за чистотата на православната вяра. 

След много перипетии в 17-вековната си история, манастирът край Чирпан стои като твърдина на вярата ни и продължава да привлича поклонници заради молитвеното застъпничество и покровителство на св. Атанасий. Неповторимостта му се допълва и от близостта на запазената в скалите постница, където св. Атанасий се оттеглил в пост и молитва по време на първото си пътуване по нашите земи, свързано със Сердикийския събор през 343-344 г., на територията на днешна София.

Манастирът е разположен над село Златна ливада, на десния бряг на Стара река, и попада в територията на Старозагорската епархия. С благословението на Старозагорския митрополит Киприан успяваме да научим детайли от старата и по-нова история, която изобилства с доказателства за светостта на тази прастара духовна обител. 

На св. Атанасий Велики, който приживе бил патриарх на Александрия, дължим Символа на вярата, писан на Първия вселенски събор, отбелязва отец Борис, игумен в манастира, чийто храмов празник е на 2 май – Успението на свети Атанасий Велики.

"През 344 г., в края на януари - началото на февруари, след участие в Сердикийския събор, светецът остава да пренощува по пътя, след което се връща на същото място и остава четири години – разказва отец Борис. - Доказателства за това открива германският историк проф. Манфред Клаус (преподавател по антична история). През 2016 г. професорът публикува проучването си и описва, че от 344 до 348 г. свети Атанасий се е намирал между Ниш и Адрианопол и точно тук е написал своя знаменит труд "За Светия Дух". Знаем, че свети Атанасий Велики участва в Първия Вселенски събор през 325 г. в Никея с още 317 свети Божии угодници, между които е и св. Николай, архиепископ Мирликийски Чудотворец, свети Спиридон - епископ Тримитунски, цар Константин и царица Елена, Силвестър – папа Римски и пр. Тогава съставят Символа на вярата от I до VII член. На Втория Вселенски събор, 381 г., вече го допълват. С него се казва, че всяко отклонение от Символа на вярата е ерес, това са ни завещали древните свети отци на Православната църква. Виждаме, че с времето историята доказва неговото значение, защото през ХI в. римските епископи се отделят, това са католиците. При Реформацията през ХVI-ти в. Мартин Лутер и Жан Калвин се противопоставят на доктрините на Римокатолическата църква и се стига до разцеплението ѝ в Западна Европа. Така се зараждат и големите заблуди и ереси в християнството, защото всяко отклонение от правата вяра е ерес. Британският историк сър Джулиан Хъксли описва заслугата на св. Атанасий за развитието на Европейската християнска цивилизация, като неговото изследване е отпреди повече от 40 години. Тези свидетелства на двамата европейски учени затвърждават ролята на Светеца в историята на Европа".

От житието на св. Атанасий Велики научаваме, че по онова време местното население било съставено от прабългари, готи, мизи и др., а по нашите земи върлувала проказа. Именно с изцелението на проказата са свързани и чудесата, които св. Атанасий прави:

"В един извор св. Атанасий благославя водата и тя става аязмо – научаваме още от отец Борис. – И по чудесен начин всеки, който се измил, независимо езичник или християнин, изведнъж се излекувал от проказата. Тогава св. Атанасий нарежда край аязмото да построят и манастир – малка църквичка с прилежащи малки постройки около нея. Римската крепост, която била на това място е изоставена и всичко става притежание на манастира. През вековете, по време на гръцкото и турското владичество, манастирът много пъти е разрушаван. Градежът от камъни и кал и днес буди възхищение към великите майстори, които са го правили, за да устои толкова години. 

В наши дни манастирът нямаше да го има, ако не беше и Людмила Живкова. Царство ѝ небесно! Ако не е била тази свята жена, нямаше да го има този манастир. Както било тръгнало да се попилява всичко, манастирът бил превърнат в овчарник. Лятото овцете си пасели навън, а вечерно време са вкарвани в църквата. Мерзост на запустението било това, но по чудесен начин св. Атанасий се появява насън на местните велможи, а дъщерята на Първия в държавата ни със свои лични средства през 1981 г. успяла да съгради и запази северозападното монашеско крило, където е самият вход на манастира. Сградата на църквата е на 210-230 години, но за наша радост тя за кратко е останала като овчарник. Малко е поизмазана, поукрепена е, защото гредите на покрива са проядени от дървояд, но е в автентичен вид. Рано е да говорим за съграждане на нова и по-хубава църква тук".

Едно от най-новите чудеса на манастира е и поднасянето на иконата на светеца лично от 115-ия приемник след свети Атанасий на патриаршеския престол в Александрия - Петър VII Папапетру (1997- 2004). През 2003 г. той донася в село Златна ливада точно копие на иконата с образа на светеца от Александрия:

"През 2003 г. съвсем случайно в Александрийската библиотека в Патриаршията, при инвентаризация, са открити стари писмени паметници върху пергамент и кожа. Те не били скрити, а зад книгите и в един от тях е намерено описание на това епично пътуване на св. Атанасий – как е тръгнал от Александрия. Споменава се и че до гр. Берое той е основал манастир, когато през IV в. нашите земи били люлката на цивилизацията. След намирането на този документ в Александрия, в чест на св. Атанасий Велики, патриарх Александрийски Чудотворец, 115-тият негов приемник – Петър VII през 2003 г. идва до манастира и донася копие на иконата с автентичния образ на светеца от Александрия. Сега тя стои над Владишкия стол в църквата тук. Александрийският патриарх е равен по ранг на Вселенския и след откриването на забравения пътепис да се вдигне от Александрия и да дойде до с. Златна ливада, значи има защо да предприеме пътуване с иконата. Сега сме в процес на придобиване на частица от Светите мощи на св. Атанасий, за да може преди честването на 1700 години от основаването на манастира тук, през 2044 г., частица от неговите мощи да бъде при нас. Така че България е благословена страна, нашият народ е благословен от Бога и така ще бъде до края на човешката история. Ние имаме рядката привилегия да бъдем българи и трябва да сме щастливи и благодарни за това, което имаме“.

Снимки: atanasiymonastery.alpobg.com