На 160 км източно от албанската столица Тирана и на десетина километра югозападно от град Дебър в Северна Македония са селата на българите от историко-географската област Голо бърдо. Селищата попадат в границите на албанските общини Либражд и Булчиза. Сега там живеят около 6000 души, а някога са били тройно повече. Тежкият живот и липсата на поминък са причина за миграцията на хората към по-големите албански градове Тирана, Елбасан и Дуръс или за гурбет на Запад.

При неотдавнашната си работна обиколка из Албания екипът на Радио България посети село Големо Острени. Пътят до него е 13 км, но поради пресечения терен и чакълестата настилка обаче усещането е, че километрите са двойно повече. Само един малък участък е асфалтиран. 

По-голямата част от българското население в Голо бърдо е мюсюлманско. Споменът за християнското минало се пази от названията на някои стари паметници и в наименованията на местности. Така например, площадът на Големо Острени се нарича „Църква“. Когато се прокарвала ВиК мрежата, там са открити останки от стари гробища и от християнски храм.

До селото ни води Рази Рама. Цели 12 години той е бил кмет на Големо Острени, оставил е трайна диря сред хората и днес е уважаван и тачен човек, председател е и на Етнокултурното и спортно дружество „Голо бърдо“.

„Голо Бърдо е район с 26 села, а 80 % от жителите говорят български - казва ни Рази Рама. - Как е останал този език тук, могат да кажат историците. И те казват – едни по един начин, други – по друг. По време на управлението на комунистическия диктатор Енвер Ходжа ни "натискаха“ да говорим  само на албански. Но и тогава, а и до ден днешен хората говорят на български език помежду си. Албански учат в училище. Затова и албанският, който се говори в Големо Острени и в Голо бърдо е чист, в него няма диалекти. Така, както го учат, така го говорят. А майчиният език е българският, и то – старият български език. За българите в Голо бърдо мога да кажа, че откакто през 2017 г. Албания призна българското национална малцинство, хората се чувстват много по-свободни да кажат кой какъв е. Наскоро имахме преброяване и по предварителна информация голяма част от жителите на Голо бърдо са се определели като българи.“  

От Рази Рама разбираме и, че няколко стотин жители на Голо Бърдо имат българско гражданство. Други са получили образованието си у нас и вече са уважавани лекари или инженери в Албания. А с какво се препитават като цяло хората от Голо бърдо?

„Традициите на Голо бърдо са в строителството – обяснява Рази Рама. - Векове назад това е бил основният занаят и поминък тук. Днес мнозина строят някъде из Албания или пък в чужбина. Няма значим обект в страната, в чието строителство да не е участвал човек от Голо бърдо. И цяла Албания знае, че тук този занаят е на почит. Затова и много голобърдци работят по Германия, Нидерландия, Швейцария, Италия.“

На въпроса ни, трудно ли е да се запази българското по тези краища на Албания днес, Рази Рама казва, че старите традиции се почитат, а хората говорят на стария ни език и извън домовете си, което поддържа българското им самосъзнание. Нямат, обаче, българско училище: 

„Имаше разговори с Министерството на образованието на България да се открият неделни училища в Требище и Големо Острени, но все още това е само проект. Както отбелязах, със закон през 2017 година беше признато българското малцинство в Албания. Но, по моему, той има един съществен недостатък. Признава се малцинството, но не се казва къде е разположено то географски. Дали са в Голо бърдо, Гора, Мала Преспа или в Тирана. Хубаво беше в текста да залегне точка, в която да се опише къде точно живее това население.“

Етнокултурното дружество „Голо бърдо“, начело с Рази Рама, е формирано през 2015 година и се стреми да подържа жив българския дух и традициите. И до днес на почит са пехливанските борби и етно сватбите. Пазят се и автентични носии. В една от тях жените от Големо Острени облякоха и репортерката на Радио България Костандина Бело, за което ще ви разкажем подробно в специален репортаж. 

„Всеки трети петък на месец май организираме пехливански игри и тук при нас се стича народ от съседните села, от цяла Албания, дори от Северна Македония - разказва Рази Рама. - На сватбите, правени в Голо бърдо, също има борба и други състезания, но традицията почти не се практикува, защото много хора оттук се преселиха в градовете или в чужбина. Иначе, в Голо бърдо има около 10-12 вида народни носии за сватба. И костюмите от всяко село си имат особености. За да съхраним това, имаме желание да направим етнографски музей, в който да изложим и всички тези автентични носии.“

Очаквайте и следващата среща от Голо Бърдо – с директора на училището в Големо Острени Члирим Муча. А още снимки ще намерите в галерията под публикацията. 

Снимки: Красимир Мартинов, Facebook/Ostreni I Madh Dibra, facebook.com/Gollobord