В близкия до София град Перник отброяват дните и дори часовете до началото на най-пъстрия, най-шумния и най-многолюдния маскараден фестивал на България. Нарича се "Сурва", каквото е названието и на този прастар обичай, запазен в селата и градовете на Западна България. В него участват само мъже, те се движат със специфична стъпка, носят внушителни маски и самобитни костюми и огласят селищата си със стотици звънци, примесени с наричания и благословии.
В района на Перник участниците в тези карнавални шествия се наричат сурвакари, а оттам произлиза и името на местната традиция – "Сурва". Участниците в предпролетните игри с маски в други региони на България са известни като кукери. Играта на маскираните в животински кожи мъже е мистично единство на ритъм, звук и багри. Цялата символика на празника е насочена към прогонване на злите сили и подготовката за ново начало с наближаващото събуждане на природата. Маскарадните игри се съпровождат от пожелания за богата реколта, здраве и плодородие.
Древният езически обичай на маскарадните игри има много последователи и то сред най-младото поколение – доказателство е интересът към ежегодния фестивал в Перник. С годините той се превърна в събитие с национално значение и по време на "Сурва" в града се стича публика буквално от всички краища на страната. Само за три дни през 2023г., Перник е бил посетен от над 50 хил. почитатели на зимните маскарадни традиции.
Тази година градът готви да посрещне над 10 хиляди сурвакари за 30-ото по ред издание на фестивала, в дните от 26 до 28 януари. Събитието ще бъде още по-пищно и мащабно, обещават организаторите от Община Перник. Поканени са сурвакари, кукери, бабугери, джамалари, арапи и още фолклорни образи от цялата страна да се включат в голямото фестивално дефиле на "Сурва" 2024г.
"Това е най-големият маскараден фестивал в Европа. В него освен българските участници, идват и 18 чуждестранни групи, които също се включват в дефилетата. Затова маскарадните ни шествия започват още в петък – 26 януари и то с едно много красиво мероприятие – младежкото маскарадно дефиле "Сурвакариада" – пояснява в интервю за Радио България Адриан Скримов, експерт "Връзки с обществеността" на Общината:
"Тази година в дефилето се включват 1100 деца от всички пернишки училища. Началото е в 10 часа на 26 януари, а в 13ч., непосредствено преди откриването на фестивала, ще има и дефилета пред "Голямото жури", както ние в Перник наричаме оценителите. Маскарадните шествия в Перник продължават и събота и неделя от 10ч. сутринта и ще приключват в късните следобедни часове – искаме всеки от участниците да покаже маскарадните традиции на своя край. При нас идват групи от всички етнографски области на България и участници от чужбина, като най-много са приятелите ни от Балканските страни. Тук ще бъдат и любимите на хората в Перник - курентите от гр. Птуй в Словения. Другите гости са от Португалия, Италия и Испания."
Винаги по "Сурва" градът се пълни с хора и усещането е много по-различно, има усмивки и добро настроение, а сърцата на перничани сякаш туптят в един и същ ритъм, задаван от кукерските хлопки в карнавалното шествие. Дори пандемията не беше в състояние да спре традицията. Въпреки, че големият фестивал в Перник беше отменен за три поредни години, "Сурва" я имаше във всяко едно от многобройните села в региона.
"Ако сега посетим което и да е пернишко село, ще видим колко много деца участват в сурвакарските групи. Те са облечени в народни носии, или с карнавални маски и лицата им греят от радост, затова в детските "Сурвакариади" винаги сме имали не по-малко от 700-800 участници, а сега те са 1100 – казва Адриан Скримов:
"Това показва, че традицията е жива и се развива. Перничани казват, че Перник е сърцето на "Сурва" и че "Сурва" е сърцето на Перник! Не само фестивалът, но и събитията, които се провеждат всяка година на 13 и 14 януари във всяко от малките села, събират много хора – местни и гости. В една от най-многобройните фолклорни групи на село Ярджиловци, хората се шегуват, че в селото може нищо да не се случва, но обичаят "Сурва" няма как да го няма. Всички участници през годината се грижат за костюмите си, шият и добавят нови звънци, правят нови маски и въобще живеят с мисълта за следващия фестивал. Не е лесно да се организира такъв многолюден фестивал с тридневна програма и 10 хил. участници. Това крие своите предизвикателства, защото в същото време, гостите, които идват в Перник са в стотици пъти повече от участниците. Затова казваме, че "Сурва" е най-големият маскараден фестивал в Европа, доказал се е в годините. Ако през 1966-а, в първото си издание на Националния фестивал на кукерите и сурвакарите е имало между 700 и 800 участници от пернишкия регион, то през 1985г. фестивалът става международен. 10 години по-късно Перник е приет във Федерацията на европейските карнавални градове, а на 26 юни 2009 г. градът е обявен за Европейска столица на маскарадните и кукерските игри. Затова и сега – 15 години по-късно, се стараем да развиваме фестивала и да каним все повече и повече хора, защото това е шанс те да се докоснат до традицията, а при нас всичко е автентично и истинско."
Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..
Регионален етнографски музей в Пловдив отваря врати за XVІ-то издание на Седмицата на традиционните занаяти, съобщават организаторите от музея. Откриването е на Еньовден (24 юни), почитан в народната ни традиция като ден на билките и лечението..
Бре, откраднали Еленка, Eленка, мома хубава, та я извели, завели, на хайдушкото сборище. Най-малкото хайдутче, то на Еленка думаше: - Моме, Еленко, Еленко, не бой се, не страхувай се. Ний нема да те убием, убием, да те затрием. Най ще..